666-то

Последната „Всяка неделя“, в чест струва ми се на 25 годишнината от предаването, трябваше да помири Лили Иванова със Слави Трифонов, което, както разбраха над 1700000 зрители (според пийпълметричните проучвания), не стана. Певицата не го пожела. Друг въпрос е: какъв е смисълът на разправията между две звезди. При добро желание в нея можем да провидим някакви по-общи културни напрежения: поколенчески (между застаряващи синове и неудовлетворени родители), естетически (между чалга и естрада), граждански (между съпротива и конформизъм) и пр., но може, което вероятно би било и по-честно, да приемем цялата работа като лична закачка на границата между клюката и досадата. По-важното е, че несъстоялото се помирение с издайнически маниеризъм илюстрира две „професионални“ особености на предаването и неговия водещ: манията му да играе ролята на арбитър, да раздава справедливост в ефир и неспособността му да го прави, когато и двете страни са на масата.

Всъщност, тази неспособност е резултат не толкова на личен недъг, колкото на самата природа на медиата, която за разлика от съда или храма не търпи финални истини, а само сменящи се, конкуриращи се и сблъскващи се гледни точки, не позволява на своите лица да бъдат съдници, а само посредници. Другото е телевизионна карикатура, при това няма нужда да е рисувана от Борис Димовски. За да го постигнеш, „без да ти мигне окото“ трябва да се откажеш от основната ценност на занаята си – плурализма, и предварително да изолираш едната страна. А и това не е достатъчно – трябва да я демонизираш, да издириш всеки, който е готов да го направи, ако се разсее, трябва да му размахаш пръст, ако пак не ти свърши работа, трябва да си я свършиш сам. За да заемеш позата на екранен съдник, първо трябва да организираш „медиен апокалипсис“, да създадеш някаква осъвременена гротеска на Писанието, в която да се окажеш агент на 666-то, „та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е 666.“ (Откровение от св. Иона, 13:17-18)

Говоря, разбира се, за станалите христоматийни кампании на „Всяка неделя“ срещу „отсъстваща страна“, преди срещу кръга „Капитал“, сега срещу бившия премиер Костов; говоря за незаконната власт, която посредникът придобива, докато се прави на съдник. И не е толкова важно дали после я разменя на „черната борса“ за друга власт, пари и пр. или си я отнася вкъщи, за да й се любува на лунна светлина. По-важното е, че това е кражба на власт, защото само привидно четвъртата власт прилича на „класическите“ власти – изглежда, че медиите властват върху аудиторията си, всъщност тя принадлежи тъкмо на аудиторията, на крайния потребител, на отделния човек, особено ако медиите са обществени. Така че всяка неделя кражбата е от всеки от нас.

КУЛТУРА, 16.01.2004

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *