Аналогията

Вярно е, че регулаторният орган в България за първи път закрива медиа (впрочем, събитието е повече от рядко и за европейската практика), но въпреки това казусът с телевизия „Ден“ в различните му измерения не е нито изненадващ, нито дори нов. Най-преките аналогии са с кризата през 2001 година в БНР, предизвикана от избора на Иван Бориславов за генерален директор.

И тогава, и сега решението беше гласувано със стабилно мнозинство от регулатора – тогава 7:2, сега 6:3.
И тогава, и сега веднага бяха изказани съмнения в законността на процедурата, по която то е взето – тогава ВАС го обяви за незаконосъобразно, сега…

И тогава, и сега се търсят начини за безболезнено пререшаване на случая.
И тогава, и сега с зароди подозрение, че регулаторът е действал под политически натиск от управляващите – тогава от СДС, сега от ДПС.

И тогава, и сега за основна аргументация на решението се използваше защитата на националната сигурност – тогава в БНР направо влезе полиция, сега водещият Ник Щайн се обявява за заплаха на гражданския мир и на българския етнически модел.

И тогава, и сега регулаторът пренебрегна обществения дебат – тогава НСРТ откровено гласува в противоречие с резултатите от него, сега СЕМ просто не организира такъв.
И тогава, и сега отделни членове на регулатора, които бяха гласували решението, разтревожени от последиците, започнаха да се разколебават.

И тогава, и сега защитниците на решението в регулатора настояваха на своите правомощия по закон, независимо от реакциите на професионалната общност; представяха независимостта си като независимост тъкмо от нейното мнение.
И тогава, и сега пряк резултат от решението беше погазването на професионални биографии и изхвърлянето от ефир на хора, които с нищо не са го предизвикали – тогава на работещите в „Хоризонт“, сега на работещите в „Ден“.
И тогава, и сега медийната общност, с изключение на самотни гласове, публично се обедини срещу решението.
Аналогията може да продължи, но като че ли има и една съществена разлика – тогава всички, които бяха срещу решението на НСРТ, бяха убедени, че Иван Бориславов няма професионални качества за генерален директор на БНР, сега всички, които са срещу решението на СЕМ, са убедени, че Ник Щайн няма професионални качества за водещ. Причината е, че при всички важни решения на регулатора, обществото обсъжда освен предмета им и качеството на самата медийна регулация. И ако регулаторът назначава директор на една обществена медиа, което да доведе до спирането й, или ако спира една частна медиа, което да доведе до разрастване на проблема, заради който е спряна, регулаторът фактически работи за собственото си спиране.

Най-печалното следствие от решението е, че и тогава, и сега то се възроди дебатът дали българското общество въобще се нуждае от медиен регулатор в областта на съдържанието. Защото вероятно ще влезем в Европейския съюз и ако Иван Бориславов беше останал директор на БНР, и ако Ник Щайн продължава да си говори каквото му хрумне, но едва ли ще можем да го направим, ако стане ясно, че в България независимата медийна регулация е невъзможна.

КУЛТУРА, 21.11.2003

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *