Бележки по белите полета на конфликта в БНР

1. Според Рорти и не само според него „Само описанията на света могат да бъдат истинни или неистинни. Светът сам по себе си – без описателната дейност на човешките същества – не може да бъде истинен или неистинен“. С други думи, какъв ще е светът зависи от йерархията на описанията му.

2. Журналистическият и политическият език предлагат различни описания на света, като взаимоотношенията между тях „по условие“ са напрегнати, защото журналистическият език има критически функции спрямо политическия – разобличава ограничеността му, а политическият език има институционално влияние спрямо журналистическия – стреми се да го ограничи.

3. Политическият преход в България сближи двата езика, защото медиите, особено БНТ и БНР, се заеха с производството на новия политически елит – „дариха“ го с език, създадоха описание на света, в което той да получи водеща роля. Тази близост имаше моменти на особена интензивност, последният от които беше началото на управлението на ОДС. Като цяло тази посттоталитарна близост създаде у политиците измамното усещане, че трябва да бъдат доволни от медиите.

4. Изборът на генерален директор на БНР, който предизвика най-голямата медийна криза в историята на прехода, сложи край на илюзиите за близост и „обяви войната“ между журналистическото и политическото описание на света. Защитата на избора „от името на законната власт“ бързо премина в обвинение към журналистите, че критикуват, вместо да изслушват, че съобщават лоши, вместо добри вести, въобще, че създават собствено описание на света, което не съвпада с политическото. Затова е крайно време на чело на медиата да застане „журналистически неопорочено“ лице, което през някакво друго описание на света, примерно литературно, да дисциплинира журналистическото.

5. Фактът, че войната е между политическото и журналистическото, а не е между различни политически или различни журналистически описания на света, се потвърждава от критическата позиция, която всички медии с изключение на „Демокрация“, заеха спрямо точно този избор – от „24 часа“ до „Литературен вестник“, от „Гласове“ до „Шоуто на Слави“. Потвърждава се и от факта, че тъкмо вестник „Демокрация“, който по самия си статут на партиен орган, принадлежи по-скоро на политическата, отколкото на медийната публичност, се превърна в основен опонент на журналистическата колегия.

6. Предизборната кампания започна, вместо с битка между различни политически описания на света, с битка между политическото и журналистическото описание. И единственият шанс на политическото да победи е да признае победата на журналистическото, защото силата на политическата власт се измерва с множествеността на описанията, която може да (си) позволи. В случая, друга дума за множественост е свобода.

КУЛТУРА, 16.03.2001

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close