Бележки по белите полета на конфликта в БНР

1. Според Рорти и не само според него „Само описанията на света могат да бъдат истинни или неистинни. Светът сам по себе си – без описателната дейност на човешките същества – не може да бъде истинен или неистинен“. С други думи, какъв ще е светът зависи от йерархията на описанията му.

2. Журналистическият и политическият език предлагат различни описания на света, като взаимоотношенията между тях „по условие“ са напрегнати, защото журналистическият език има критически функции спрямо политическия – разобличава ограничеността му, а политическият език има институционално влияние спрямо журналистическия – стреми се да го ограничи.

3. Политическият преход в България сближи двата езика, защото медиите, особено БНТ и БНР, се заеха с производството на новия политически елит – „дариха“ го с език, създадоха описание на света, в което той да получи водеща роля. Тази близост имаше моменти на особена интензивност, последният от които беше началото на управлението на ОДС. Като цяло тази посттоталитарна близост създаде у политиците измамното усещане, че трябва да бъдат доволни от медиите.

4. Изборът на генерален директор на БНР, който предизвика най-голямата медийна криза в историята на прехода, сложи край на илюзиите за близост и „обяви войната“ между журналистическото и политическото описание на света. Защитата на избора „от името на законната власт“ бързо премина в обвинение към журналистите, че критикуват, вместо да изслушват, че съобщават лоши, вместо добри вести, въобще, че създават собствено описание на света, което не съвпада с политическото. Затова е крайно време на чело на медиата да застане „журналистически неопорочено“ лице, което през някакво друго описание на света, примерно литературно, да дисциплинира журналистическото.

5. Фактът, че войната е между политическото и журналистическото, а не е между различни политически или различни журналистически описания на света, се потвърждава от критическата позиция, която всички медии с изключение на „Демокрация“, заеха спрямо точно този избор – от „24 часа“ до „Литературен вестник“, от „Гласове“ до „Шоуто на Слави“. Потвърждава се и от факта, че тъкмо вестник „Демокрация“, който по самия си статут на партиен орган, принадлежи по-скоро на политическата, отколкото на медийната публичност, се превърна в основен опонент на журналистическата колегия.

6. Предизборната кампания започна, вместо с битка между различни политически описания на света, с битка между политическото и журналистическото описание. И единственият шанс на политическото да победи е да признае победата на журналистическото, защото силата на политическата власт се измерва с множествеността на описанията, която може да (си) позволи. В случая, друга дума за множественост е свобода.

КУЛТУРА, 16.03.2001

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *