Без НСРТ шефът на радиото щеше вече да е назначен

Защо наричате протеста на журналистите от БНР „Първанов сценарий“?

Защото този протест попада в един контекст – изказването на г-н Първанов, че НСРТ е „ненужна“ институция. Заради съмненията към дейността на НСРТ да се поставя под съмнение институцията за мене е изключително архаичен възглед. На г-н Първанов, колкото и да е недоволен от настоящото Народно събрание, не му хрумва, че трябва да закрие Народното събрание като институция…
Ние се обърнахме към журналистическата колегия, към медийните елити да номинират директор на БНР точно за да се съобразим с тази позиция. Логично е те да протестират, ако не се съобразим с тях, ако се вземе политическо решение и т. н. Но сега този протест няма адрес. Освен това в самата декларация журналите признават, че те не стоят зад никой от кандидатите.

А НСРТ не изпълнява ли „Костов сценарий“? Реално погледнато, така излиза.

Давам си сметка, че всеки път решенията на НСРТ се поставят в пряка връзка с поведението на управляващите. Вижте, самото създаване на НСРТ аз еднозначно приемам като позитивно развитие в демократизацията на българската публичност, което стана именно при това управление. И тъй като демократизацията е част от тяхната идеология, управляващите бяха задължени да създадат НСРТ.

Но на политиците никак не им се искаше да вдигнат ръце от медиите. В България на медиите все още се гледа като на най-важния инструмент за политическа реализация. И въпросът е, че НСРТ трябва да мърда по средата, да прави някакъв опит да търси относителна независимост на своите решения. Казах ви, че това е трудно. Но зачеркването въобще на този шанс според мен ще е от изключителна вреда.

Но как е възможно да отхвърлите всички кандидатури в конкурса и да промените най-ненадейно правилата на играта?

Първо, ние със Светлана Божилова имахме предложение кандидатите да се номинират, но то не беше прието в НСРТ. Затова влязохме в процедури на конкурс, който имаше правила. В резултат именно на тези правила отпадна кандидатурата, която се свързва с политическа поръчка – на Поля Станчева. След това и останалите кандидати не можаха да ни убедят в концепциите си и този конкурс завърши. Сега предишните критерии няма да отпаднат, а ще се повишат, защото към тях ще се прибави и подкрепата на професионалната общност.
Настоящият протест е реакция предимно на страха. Страхът, че медиите и членовете на НСРТ са зависими. Но страхът не дава бистър поглед.

Какво си говорите помежду си в НСРТ след тази бурна реакция срещу вас?

Аз тук споделям всеобщото отчаяние, защото всички усилия бяха насочени към намирането на по-добър механизъм на избор, а не срещнахме никакво разбиране от колегията. Там, от другата страна, стоеше пълната агресия, че ние извършваме някаква много голяма хитрост и манипулация.

Може ли Поля Станчева да стане шеф на БНР сега?

За мене това би била изключителна криза на способността НСРТ да аргументира собствените си решения.

Вярно ли е, че Иван Костов е бил недоволен от отхвърлянето на Поля?

Откъде да знам! Аз Иван Костов съм го виждал само по телевизията.

Обаждал ли се е Костов на Александър Томов?

Аз не зная за това. На този въпрос би могъл да отговори единствено самият Александър Томов, но не вярвам, че има смисъл да му го задавате.

Защо?

Защото ако действително председателят на НСРТ има някакви тесни контакти с другите власти, това е нелегален живот. А всеки нелегален живот е конспиративен – той няма видимост. Аз обичам да казвам, че НСРТ е като гардероб в коридора – създаден е да пречи и на двете страни – и на медиите, и на управляващите.

След като се провали конкурсът за шеф на БНР, чух колегите да казват: „Най-добре Костов да си назначи човека и да приключи с целия този цирк!“

Ами точно това е, което наричаме „Първанов сценарий“. Ако го нямаше НСРТ, директорът щеше да е назначен и да се е забравило! Много важно завоевание на НСРТ е, че той успява да проблематизира и оскандали всеки един важен епизод от живота на медиите. И аз оценявам позитивно този протест дори само защото това е обществен натиск да вземем справедливо решение.

Още преди конкурса се говореше, че СДС ще си извади петото асо от ръкава и ще предложи по-подходящ човек.

Чакайте сега! Ако този човек, когото вие наричате „петото асо“, подхожда на всички критерии, разбира се, че ще бъде избран.

А можете ли да гарантирате, че няма да има политическо назначение?

Не. Никъде не мога да гарантирам нищо. Аз обаче много да настоявам за това, че общественият имидж на кандидата за генерален директор е много важен. Аз ценя Поля Станчева, но някак си пътят, по който тя реши да влезе в обществената медия, я постави в много неизгодна ситуация. Генералният директор не трябва да бъде в публичен контекст на политически зависим. Аз даже исках да въведем критерий за „обществена харизма“ на кандидата – т. е. да ги харесва обществото. И навремето възражението ми към Лили Попова – а аз познавам Лили отдавна и ценя много нейни качества – беше тъкмо, че тя попадна в политически контекст и досега не излезе от него.
Но БНТ има по-преки институционални ангажименти в своята политика. Отдавна вече съм се отказал да мисля, че националната телевизия ще постигне някакъв вътрешен плурализъм. Ето вече има 3 национални телевизии. Това създава терен за по-голяма множественост на позициите през последните години.
Нека припомня все пак, че когато бе избрана г-жа Попова за генерален директор на БНТ, според мен също нямаше подходяща фигура за този пост. Още тогава предложих метода на номинация, но гласуването в НСРТ завърши 4:2.

Смятате ли, че натискът на радиоработниците е внушен от някого?

Знаете ли, в мултипликационните филми има такъв момент – някой тича, тича, тича и накрая се оказва, че пред него има пропаст. Но той толкова се е устремил, че продължава да тича и над пропастта. И по едно време, като вижда, че под него няма земя – пада. Такава е малко и работата с този протест. Имаше една ситуация около трудните отношения на Велев с НСРТ и навиците на този началник и на хората около него в радиото. Сега с пресконференцията си той също успя да даде тласък на протеста…
Цялата реформа на радиото при Велев имаше ясна асиметрия – всичко се центрираше около технологичната реконструкция. В програмно отношение в БНР нищо почти не се направи. С изключение на предаването на Петър Волгин „Без контрол“ не мога да си спомня други важни ходове през тези 3 години. Програма „Христо Ботев“ я има-няма. Какво стана с нея? Какво стана въобще с културните и образователните ангажименти на обществената медия? Изчезнаха.
Средата за тези 3 години се промени коренно – има вече частно национално радио, 70-80 конкурентни медии, а идеите на Велев миришат на времето на Боян Трайков. По-хубаво би било – и конкурсът го доказа – в радиото да влезе една фигура с много по-ясни и много по-нови виждания за връзка между програмно и технологично обновление. В националното радио естествено имаше много по-голям ресурс на свобода, отколкото в националната телевизия. Аз го отдавам не на директора, а на работещите в самата медия. Но така да се каже, не може Велев да си закачи Лили Маринкова като орден на ревера. Ако някой трябва да закачи някого, е обратното – Лили Маринкова може да си закачи Велев на ревера, но не вярвам да го направи…

Вярно ли е, че в НСРТ не сте чели отчета на Александър Велев и че лично вие сте го получили един ден преди конкурса?

Не е вярно. Напротив, чели сме го много внимателно. В този отчет няма нищо повече от технологичната реконструкция. Но практически защитата на Сашо Велев беше неговият отчет и той го възпроизведе. Така че който не беше чел отчета, можеше да го чуе на събеседването. Затова се обърнах към колегите от радиото, помолих ги, потърсих партньорство с тях – какъв е въобще моят авторитет пред тая колегия, аз вече не мога да преценя – и им казах, ако имат фигура, която им се струва добър кандидат за директор на националното радио, да застанат зад него. Но нищо такова не съм получил. Общо взето, беше пълна резистентност
.
Сега се говори, че те в знак на протест няма да номинират никого.

Добре, какво ще стане от това? Добре, хайде, НСРТ си подава оставката. И какво ще стане тогава? Да се върне Велев – това ли е тяхното желание?

Е, какво ще стане?

Ако сега действително се бламира номинацията и ние не намерим фигурата, която отговаря на изискванията, мисля, че ние от НСРТ действително вече трябва да си ходим. Това ще означава, че НСРТ не е могъл да изпълни задължението си по Закона за радио и телевизия и няма да е въпрос на оставка, а на саморазпад.

Но как новите кандидати ще успеят да напишат концепции само за няколко дни?

Никой вече няма да пише концепции. Именно затова ние премахнахме концепциите. Кандидатите ще изложат своите концептуални възгледи по време на събеседването. Това са, така да се каже, концепции „в крачка“. Така че протестиращите могат да постигнат своето по неочакван път.

Първото нещо, което ще направи ново ляво мнозинство след изборите, е да промени медийния закон и второто – да смени или да премахне НСРТ.

Много ще се радвам, ако ни махнат заради създаването на орган, който ще осигури по-голям плурализъм. Но отсега ви обещавам, че няма да е така! Защото никога политиците не извършват нещо в интерес на плурализма в медиите, а винаги в свой интерес.
Знаете ли, през 90-те години вярвах, че думите имат страшно голяма енергия. Мислех си, че чрез думите можем да се намесим в реалиите и да ги променим. Полека-лека започнах да виждам как пред очите ми те изчезнаха, загубиха собствената си мощ. И тогава ми се поиска да ползвам една друга стратегия, за да осъществя възгледите си за развитието на медиите, и ми се стори, че НСРТ е подходящ за това. 3 години търпя разочарование и от този инструмент. И за себе си много безнадеждно си мисля: ако аз накрая загубя всякакво доверие и в този инструмент, то май няма какво да правя. Какво да правя?

Тогава защо се кандидатирате за председател на съвета?

Защото още не съм загубил тази надежда, че НСРТ ще проработи, нещо повече, че той и досега е работил. НСРТ е малко като двуликия Янус – има едно светло и едно тъмно лице. Половината от нещата се свързват с политически поръчки, но половината от нещата ги извършва действително в границите на нормални процедури и успя да преподреди медиите спрямо демократични критерии. Но публично има видимост само тъмното лице. А аз за себе си имам самочувствието, че съм участвал в създаването на светлото лице.

Светослава Тадаръкова

СЕГА, 17.01.2001

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *