Доц. Георги Лозанов: Законите на К.К. са закони на мутра

На агент Димитър му липса Шесто и му търси посткомунистически заместители, казва медийният експерт

Миналата седмица във в. “Труд” се разгоря нещо като медийна война между Кеворк Кеворкян и доц. Георги Лозанов, зад чиито кулисите очевидно стои техен стар спор, който доц. Лозанов за пръв път публично коментира. Настоящото интервю трябваше да излезе във в. „Шоу“, но в последния момент издателите отказаха да го пуснат. В. „Новинар“ го публикува с изричното съгласие на автора Еми Мариянска. Страниците на вестника са отворени и за други мнения, свързани с дебата.

– Г-н Лозанов, очевидно започна нещо като медийна война между г-н Кеворкян и вас. Вие направихте един медиен опит да откриете не само фактологическите причини за нея, но и психологическите. Какво според вас се крие в “мрачните зандани на душата” на г-н Кеворкян?

– В последна сметка мисля, че чувство за вина – към зрители ичитатели, към близките му, към паметта на родителите и на съпругата му и пр. Въобще към онези, пред които упорито се прави и се е правил на нещо, което не е. Това води до две допълващи се линии на девиантно публично поведение. Първата е на самохвалството. По нея той използва всяка дадена му публична възможност сам да се обявява – на фона на общото мълчаливо подсмихване – за носител на висок професионализъм и то с днешна дата. И още по-неловко – на висок морал. А в мигове на щастливо самозабравяне се прави дори на дисидент, докато все пак се сети на кого единствено може да разчита и го удари на тежка носталгия по соца.
Втората линия е на агресивността, влачеща след себе си шлейф от персонално насочена реч на омразата. Неин обект може да е всеки, за който Кеворкян има съмнения, обикновено основателни, че не го признава, че не го вижда такъв, какъвто сам иска да бъде видян. Аз попадам в коментарите му именно по „втора линия”.

– Очевидно за всички спирането на “Всяка неделя” беше пределен момент в кариерата и личния живот на вашия опонент. Но г-н Кеворкян говори за “игра със закона” – какво, според вас, има предвид?

– По отношение на „Всяка неделя” нямам повод за злорадство, така или иначе тя има съществено място в историята на телевизията у нас. Друг въпрос е, че пълната идентификация на Кеворкян с предаването е част от девиантното му поведение – нелепо е и от фактологична, и от етична гледна точка. Все едно Гарелов да си беше отнесъл „Панорама” вкъщи. Къде например е архивът на „Всяка неделя” – в БНТ, която създава, продуцира и финансира предаването, или във водещия му Кеворкян? И това само е най-невинният от въпросите, които обществото – реалният собственик на БНТ, трябва да си зададе.
За играта със закона не знам какво е писал, но знам, че е баш майстор в нея – непрестанно съди или се заканва, че ще съди, размахва записни заповеди, интимничи с прокурори и пр. Тук и Яне Янев не може да му стъпи на малкия пръст. Предполагам, че „чисто човешки” Шесто му липсва и му търси посткомунистически заместители.
Иначе, докато бях член на СЕМ, тъкмо по закона (за радио и телевизия) с Кеворкян влязохме в конфликт, защото без да е някакъв, се месеше в регулацията и искаше да назначава директорите на БНТ; защото в противоречие на всички правила вкара в програмата й „Всяка неделя” като външна продукция без конкурс; защото използваше предаването, за да си разчиства сметките в бизнеса и политиката – теми, които външните продукции нямаха право да засягат; защото, въпреки императивното изискване за обществените медии, не спазваше какъвто и да е плурализъм, защото не позволи на членовете на СЕМ да се запознаят с договора му с БНТ, а дойде и чете на глас само отделни пасажи от него…
Тогава не вярвах на ушите си, най-малкото защото на извънкласно четене за последен път бях присъствал в отделенията. Пък и не можех да разбера как у един човек, когото животът е срещал с интелигентни, а това би трябвало да значи и деликатни хора, може да има толкова наглост и безпардонност. Единственото обяснение, което ми хрумна, е, че тъй наречените от него закони на К.К. съвпадат със законите на мутрите от типа: ”Никога не допускай номерът да не ти мине, защото ще се разчуе и край с номерата!”.

– В един вестник – мисля, че изданието “Командос”, някой се опита да убеждава читателите, че самият Кеворкян отдавна се бил дистанцирал от агент “Димитър” и по-важното нещо била дълбочината на мисълта му. Какво мислите за това?

– Предполагам, че колкото и да си нагъл и безпардонен, агентурното минало, доносничеството и пр., особено ако не са резултат на непосилен исторически натиск, са дълбока травма. И тя през годините, и въпреки годините, повече или по-малко ти вгорчава всяка житейска радост. Преодоляването й обаче може да стане, само ако намериш сили да я извадиш наяве и вместо да се хвалиш, сам да се осъдиш – т.е. морално да се “разсекретиш”. Иначе си оставаш “Димитър”, а името, с което са те кръстили майка ти и баща ти, отива на боклука.
Не отричам, че Кеворкян, застанал пред събеседниците си във времето, когато, за да стигнеш до ефир, не беше задължително да си сътрудник на ДС (но помагаше!), изглеждаше умен. Умът обаче не е просто технология, подобно на компютъра. Той зависи от „моралния закон в мен”, както се изразяваше един от най-умните хора, живели на планетата.

– Кеворкян нарежда името на сестра ви сред телевизионните “подли и опасни лилипути”, а вас самия обвинява в пристрастие към омразната за него Нова тв – мненията ви по отношение на това дали тя е новаторска и експериментираща в сполучливи нови формати, не съвпадат. Има нещо интересно обаче – нападайки фамилията ви и иронизирайки името, усещам, че г-н Кеворкян сякаш ви противопоставя на фигурата на баща ви. Приканва ви “да помните паметника му” и да не се правите на антикомунист…

– Комунизмът, антикомунизмът, или която и да е друга идея в модерното общество, не е въпрос на някаква племенна принадлежност; на тотем, пред който се кланяш, а на лично мнение – на способност да го аргументираш и на свобода да го изразиш. И колкото и да му се иска на Кеворкян, вече няма как да ми отнеме последната, независимо от всички колебания на родната ни демокрация. Нито пък на сестра ми.
Въвеждането на баща ми, чието име той си позволява да докосва с омазани със симпатично мастило пръсти, пък е най-евтиният знак за безпомощността му. Баща ми е архитект – от най-известните в страната, и Кеворкян няма как да не знае, че архитектите не правят паметници. Правят къщи, площади и пр., а кои хора ще обитават къщите и чии паметници ще се появят по площадите зависи не от работата на архитекта, а от обществото, в което той работи. Никога никой не е казвал и една дума срещу професионалното и социалното достойнство на арх. Лозанов, точно обратното. Само Кеворкян, за да се намеси там, където няма никакъв шанс. Защото аз не само се гордея с баща си, но и в ценностната му йерархия се опитвам да го повторя. Докато бащата на Кеворкян, ако е бил почтен човек при това репресиран от комунистите, както съм чувал, няма как да спи спокойно вечния си сън, след като е научил за Димитър. Вероятно чак в небесата…

– Какво ще кажете за фразата на г-н Кеворкян: “Винаги е ЕРОТИЧНО да срещнеш нещо от Г. Лозанов…”?

– Не зная защо използва по отношение на мен, впрочем неведнъж, думата „еротично”. Най-щадящото обяснение е, че не разбира значението й. Но ако ме питате, кое изказване мисля, че го е уязвило почти физически, така че да потъне в гузно мълчание, то е в “Медиапул” в навечерието на новата 2009-а: „Кеворк Кеворкян обича да казва за себе си, че е легенда в професията. Но откакто официално е агент Димитър, не се ли оказва, че по-скоро е обратното – че професията му е била легенда, с която той е прикривал същинската си дейност? “Всяка неделя” по времето на комунизма не е ли била всъщност явочна квартира в ефира? Наличието на по-голяма свобода в предаването не е ли било специално заложена примамка за събеседниците да кажат повече от екрана и особено извън него, в предварителните разговори с водещия, така че после казаното от тях да се завърти по каналите на ДС?
Тогава: кой е бил истинският текст на легендата “Всяка неделя” – разговорите на журналиста или донесенията на агента? И дали ако агентът издаде донесенията си в книга, тя няма да е по-интересна от книгите с разговори на журналиста, в които отново и отново проговаря, но запазва мълчание тъкмо по този въпрос. Само обаче, ако донесенията му добият публичност, ще може да се разбере доколко Кеворкян е бил легенда в журналистиката и доколко журналистиката му е била легенда.
Кое кое е обслужвало? Така че ако той наистина се смята повече за журналист, отколкото за агент, е изцяло в негова полза сам да представи на аудиторията си своите доноси, снабдени със съответните обяснения. Точно както прави с интервютата си”.
Защото Кеворкян едно си знае: „Всяка неделя” та „Всяка неделя”. И нали разбирате откъде му идва проблемът – сваляме от трона голямата картонена глава на предаването и измъкваме зад шкафа малкото уплашено човече на водещия.

– Смятате ли, че Нова тв продава “неприличие”? Имало ли е случай да влезете в конфликт с ръководството й за някое предаване, пренебрегвайки шефството на сестра си?

– Неведнъж, естествено. Последният път, който си спомням например, е по повод участието на Кулезич и Вучков в сутрешния блок. Сега си давам сметка, че за Кулезич поне не съм бил докрай прав, но в случая не това е важно. Важното е, че предаванията на Кеворкян, а да не говорим за дописките му, са изцяло мотивирани от лични сблъсъци, фиксации и намерения, закодирани в подмятания, често съвсем неразбираеми за страничния наблюдател. А неприличието се състои тъкмо в подмяната на публичните гледки и мотиви с частни. Така че не виждам смисъл да го обсъждам с Кеворкян, пък било то и задочно. Усещането, което създава всяка една негова дописка, е, че се разхожда гол на публично място. И в това няма нищо еротично…

– В последното си писание г-н Кеворкян изразява подигравателно отношение към научната степен “доцент” и нейните носители. Има ли коментари в научните среди по този въпрос?

– Не съм чувал в научните среди някой да обсъжда Кеворкян по какъвто и да било повод. Аз самият, доколкото им принадлежа, в момента се чувствам неудобно, че го правя. Хем смешният, хем лишен от остроумие опит да превърне едно научно звание в оскърбително нарицателно издава единствено нетърпимостта му към други йерархии на авторитети, освен тази, която сам налага и на чийто връх се поставя. Чак тъжно да ти стане като четеш критиките му, които се задъхват от цитати и язвителност, за да не би някой да се усети, че са на играч, отпаднал от играта и приютен по милост в кабината на коментаторите.

– На фона на чувствителността на доцентите, сравнена с тази “на авокадото”, г-н Кеворкян твърди, че изпитва “безнадеждна мъка от експериментите на прехода”. Вие изпитвате ли такава мъка, г-н Лозанов?

– Всеки изпитва някакви посткомунистически разочарования, освен, разбира се, заклетите далавераджии, но за тях пък няма особено значение в какво общество живеят… Спомням си, когато в края на 90-те Кеворкян се яви на събеседване с един от кандидатите за национална частна телевизия, съответните власти използваха случая, за да му връчат призовка по някакво дело за магазини на БОДК. Защото иначе не можели да го открият. Явно той още тогава се е бил включил в търговията с авокадо, но въпреки това сега реши, че преходът не му харесва. И сам си призна защо в същия този, цитиран от вас, отговор на моя отговор в „Труд”. Та там Кеворкян си мечтае: „Най-сетне трябва да се каже, че ако Държавна сигурност съществуваше, или ако днес системите за сигурност функционираха както трябва, доста медийни продажници щяха да имат сериозни неприятности”. Страх да те хване – службите пак да държат медиите за гушата, да пускат и спират предавания, теми и събеседници, водещият Димитър да е водещ офицер на водещите, а който не иска, отива в Белене да копае новата атомна централа… Оруел с неговия “Биг Брадър” вода да пие.

– Съществува ли “диктатура на мижитурките” в медиите, както твърди Кеворкян?
– Списъкът на мижитурките по право винаги се е оглавявал от доносниците, т.е. той е прав, ако ДС след съответните й модификации продължава да владее медиите.

– Срещали ли сте се очи в очи наскоро двамата с Кеворкян, и как се държите помежду си при такава среща?

– Не сме се срещали. Макар че е имало период, в който спорадично съм го правил заради чисто професионалния ми интерес към всеки, попаднал в центъра на медиите. А и заради надеждата ми, че дори сътрудниците на ДС имат обратна страна. Вече знам, че по отношение на хора като Димитър подобен кредит на доверие създава единствено кредитни милионери. Не реагирах и на доносите му под псевдонима Кеворкян, докато мръсотията, която ме заливаше от тях, не мина всички санитарни прагове. И му отговорих в „Труд”. А сега отговарям на вас, за да не би някой да си помисли, че водя спор с К.К. Не, опитвам се да разчиствам поне малко едни човешки авгиеви обори, през които читателите на всекидневна преса са принудени да минават всеки вторник.

 
ИНТЕРВЮ НА ЕМИ МАРИЯНСКА
http://novinar.bg
27.09.2009

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *