Ефирното зомбиране

Започна се отново. Прилича на политическите уволнения (в БНР) по времето на Виденов и политическите назначения (пак в БНР) по времето на Костов, само че този път е прокурорска проверка на Дарик радио, наричано за правна прегледност „неизвестен извършител“. Струва ми се, че вече може да се изведе посткомунистически закон: когато властта тръгне да пада, първото което й хрумва е да спре радиото. Защо тъкмо радиото е важен въпрос, но отговорът за съжаление може да бъде само мистически.

На медийните конференции се случва да се запише за изказване някой, който да твърди, че радиовълните имат мощно двайсет и четири часово психотропно въздействие върху хората, при това независимо дали слушат радио или не; че същинската цел на стотиците програми в ефира е завладяването на мозъците, „ефирното зомбиране“, в резултат на което могат да те накарат да извършиш каквото си поискат, при това без да осъзнаваш зависимостта си. По правило никой не знае откъде се появяват авторите на тези изказвания, идват някак отникъде и пак изчезват там. Като наблюдавам отношенията между медиите и изпълнителната власт, все по-настойчиво подозирам, че може би са тайни правителствени говорители. Какво да се прави, всеки с фиксациите си.

Казаното обаче съвсем не е повод да се мистифицира хипотезата, че медиите от своя страна са жертва на зависимости, но, както е добре известно, напълно напълно прозаични – като институционален натиск, пари или смесица в различни пропорции между двете. Получава се следното: управляващите създават ситуация, в която да могат нормативно, процедурно и персонално да влияят върху медиите; после все се намира някой, който да се възползва от така създадената ситуация, но срещу самите управляващи; накрая те вбесени започват разправа с медиите, като, да речем, по съдебен ред ги обвинят в хулиганство. Хулиганство в случая трябва да се нарича, когато един е създал условия за извършване на греховен акт, а го извършва друг.

Дефиницията далечно напомня за онзи наш специалист в задгранична командировка, който изнемощял от страст едвам събира пари, за да си поръча проститутка в хотела, но докато е в банята негов колега без хигиенни навици успява да се вмъкне при момичето и доволен да се измъкне; не знам дали първият е успял да осъди втория за хулиганство, но хулиганска разправия със сигурност е имало. Ако историята звучи малко цинично, търсено е, защото съответства на цинизма на властта. Цинизъм е да искаш съдебна защита на собствения си лидер от медиите, вместо да приемеш закон, способен да защити самите медии, или поне да поемеш последиците и отговорността за медийните зависимости, продукт на собствената й политика. Впрочем, отговорността започва, както показва етимологията на думата, от най-простото – от способността на отговаряш на журналистите, дори когато те питат: ти гражданин ли си и чий по-точно?

КУЛТУРА, 20.06.2003

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *