Георги Лозанов: “24 часа” е символ на най-голямата историческа радост

Следващите 25 години ще пенсионират сегашните ни представи за медиите. Затова може би ще има час по медии още от отделенията, казва медийният експерт

– Г-н Лозанов, “24 часа” става на 25 години – прекрасна възраст в човешкия живот. Какво означават годините обаче за една медия?

– Обичам да казвам, че медиите като жените нямат възраст, защото имат само настояще. За един вестник е от значение това, което се случва в момента, защото, както е известно, няма нищо по-старо от вчерашен вестник.

Така че не знам дали тези 25 години имат значение за читателя, който днес отваря “24 часа”, но със сигурност вестник “24 часа” има голямо значение за изминалите 25 години.

– Защо?

– Той създаде модела на журналистиката на прехода. Една журналистика, която коренно се различаваше от тази в предишния социалистически период, която търсеше ново лице, нови подходи, нови контакти с аудиторията, и в. “24 часа” водеше по този път. И то във време, когато пресата беше най-влиятелната медия. Затова той можеше да изиграе такава роля.

– Всеки брой на вестника, освен че разказва историята на една медия, представя и историята на страната и обществото ни. Каква история разказва “24 часа”?

– Той разказва историята такава, каквато се случва и докато се случва. А тя е историята на едно разочарование, защото “24 часа” се появи във време, когато изживяхме вероятно най-голямата си историческа радост – падането на комунизма. За съжаление, след това не можахме да направим от тази свобода общество. За разлика от нашите предци, които след Освобождението на България превръщат новопридобитата си свобода в т.нар. българско чудо заради развитието във всички области, основно в икономиката, но не само там. Изведнъж обществото започва да се движи по законите на свободата и от собствените си стремежи. Чудото не се повтори един век по-късно.

Но това, което е специфично за “24 часа”, е, че той не се включи

в характерния

за прехода

оплаквачески тон

Самата философия на “24 часа” беше фокусирана върху предприемчивите, активните хора и те даваха енергия и оптимизъм на неговия разказ за тези 25 години.

Да, това е история на разочарованието, което обаче не пречи на активните и предприемчивите хора да мислят и живеят по нов начин.

– В първите години от създаването на вестника читателите се редяха на вестникарската будка, за да си купят “24 часа”. Какво според вас предизвиква подобен интерес към един вестник? Кога читателите харесват вестника си и са лоялни към него?

– Най-важно е, че в. “24 часа” беше първият от десетилетия насам неполитически всекидневник. Допреди това пресата винаги е била политическа, следвайки през комунизма партийната линия, а по-късно партийните линии на червените и сините. Вестникът се появи в едно много силно политизирано общество със собствен, различен, журналистически разказ, алтернативен на политическия. Това беше голямо усилие, в което трябваше да възпита и своята публика, и “24 часа” започна да създава нови нагласи, нови очаквания у нея.

Впрочем аудиторията частично беше готова за това, защото си спомням периода, когато хората купуваха “Дума” и “Демокрация”, за да могат някъде по средата да стигнат да някаква относително обективна, неполитизирана информация. Сами по пътя на съпоставката да “правят” новини.

Тази неполитическа гледна точка е онова, което приближи вестника до човека. И не просто до човека, казано така патетично, а до човека в неговото всекидневие. Вестникът проговори на неговия език, което отдели журналистиката от идеологическите и партийните схеми на писане. Това носеше известни рискове, които се проявиха по-нататък, защото когато този всекидневен, частен човек е във фокуса на интереса, това е поглед “зад гърба” на публичното и лесно се превръща в жълт интерес.

Тези стратегии се появиха, но се оказа, че самият в. “24 часа” до голяма степен успя да се опази от тях. Помогна му много това, че вестникът търсеше авторитетни мнения,

първи започна да

работи с експерти, с

академични фигури,

които коментират журналистическия дневен ред.

– Спомняте ли си кога видяхте за първи път “24 часа”?

– Спомням си, защото тогава непрестанно излизаха нови вестници и съществуваше такава колекционерска страст – събирахме първите броеве на новите вестници. И аз имам първия брой.

– Колко първи броеве имате?

– Не знам, защото тази колекция изчезна някъде през годините при моите пренасяния от работа в работа и от дом в дом. Тя изчезна и по друга причина. Затихна любопитството какво ново заглавие има днес на сергията. Вестниците, които се родиха само от моментния ентусиазъм на времето, изчезнаха. А другите, какъвто беше “24 часа”, добиха авторитетност, традиция, устойчивост и интересът към първите броеве се подмени от един друг интерес към развитието на утвърдилите се заглавия.

– “Малкият Иванчо” е една от емблемите на “24 часа”. Как ще коментирате неговата всекидневна поява на 12-а страница във вестника?

– Той е свързан точно с онзи реверанс към всекидневния, малкия човек, към неговите грижи. Подсказва, че хуморът на маса, иронията във всекидневното общуване са начин сами да се спасяваме от историческите и житейските разочарования. Това е едно отпушване на погледа, изключително ценно. Много добър ход, защото, да, там се появява една карикатура, но тя е вкарана в колажа на цялото и променя погледа на вестника. Той изведнъж олеква, губи прекален драматизъм и човек започва да гледа от забавната страна на историята на прехода.

Тя, освен че е драматична, е и много абсурдна, а абсурдът в крайна сметка може да е забавен.

– Какво предстои през следващите 25 години за медиите?

– През следващите 25 години, а даже и много по-скоро няма да съществува вече това разделение между медиите, с което моето поколение и предишните сме свикнали. Ще има общ поток от образи и думи, който ще тече навсякъде около теб дори кагато си пуснеш чешмата, както се казва. Това ще е едно конвергентно съдържание, в което ще участват всички производители, без да се делят на нови и стари медии, на електронни и печатни.

Въобще следващите 25 години коренно ще променят представата ни за медиите или по-скоро ще пенсионират сегашните ни представи. Това вече започна.

Не виждам някакъв драматизъм. Медиите не изчезват, просто влизат в друг тип отношения помежду си и с аудиторията.

Но

проблемът със

свободата на словото

ще съществува през

цялото време

За съжаление, това е моята прогноза. Даже ще става по-драматичен. Защото ще трябва сам да си даваш сметка дали в момента не ти говори трол, дали не си обект на манипулация и дезинформация.

Предварителното доверие и спокойствие, че отзад стои медията като институция, на която ти разчиташ, и тя ти дава някакви гаранции, ще изчезнат и тогава ще трябва сам в морето на посланията да различаваш истинските от фалшивите. Това изисква много по-подготвена аудитория, защото свободата на словото ще се превръща в персонална грижа. Ще прилича на ситуацията при комунизма, когато сядахме на маса и говорихме всичко, което мислехме, но непрестанно се оглеждахме дали някой няма утре да донесе в ДС.

Това, за което говорим, скоро ще е реалност, затова ще трябва още от отделенията да има час по медии в училище. Малкият Иванчо, освен че ще се учи да чете и пише, ще учи и какво може да причини написаното.

Интервю на Паола Хюсеин
www.24chasa.bg

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *