Георги Лозанов: Цифровизацията е социален ангажимент на държавата

– Г-н Лозанов, Би Ти Ви иска да прекрати цифровите лицензи на каналите “Би Ти Ви Лейди” и Ринг.бг, т.е. да не ги излъчва чрез мултиплекс. Защо?

– СЕМ покани представители на медията да изложат мотивите си. Те бяха два, свързани помежду си. Грешка на предишното ръководство, защото “Би Ти Ви Лейди” и Ринг.бг са специализирани канали, чието естествено място e в кабелните мрежи, а не на мултиплекса. И второ – свиването на рекламния пазар, което е направило ефирното им разпространение непосилен икономически лукс за Би Ти Ви.

– Може ли медийна компания да върне лиценза си, когато пожелае?

– Несъмнено. Това е една от хипотезите в Закона за радиото и телевизията за предсрочно прекратяване на лицензия – по искане на лицензоносителя. Защото лицензията ти дава законно право да създаваш и разпространяваш програма, а всяко право, за да не е задължение, включва и правото да се откажеш от него. Знам само едно право, от което нямаш право да се откажеш – правото на живот.
Същото се отнася и до статута “маст кери” (задължително разпространение), който в България имат десетина програми. Между тях са и двете, от които иска да се откаже Би Ти Ви. Задължението да ги разпространява е за мултиплекса, а за телевизиите това е право, от което могат както да се възползват, така и не. Отделен въпрос е колко страстно телевизиите се бориха за него и след като го получиха, го “материализираха” в договори с мултиплексите, които от своя страна изградиха върху тях своите бизнес планове. Така че сега напълно разбираемо се чувстват подведени. Това обаче са търговски отношения, в които арбитър може да бъде само съдът.

– Не малко места за канали стоят свободни в мултиплексите. Защо не се запълват?

– Защото моделът на цифровизация в България е сгрешен или по-скоро липсва. Хубаво беше, че се изгради преносната мрежа на начален етап, така че да излезем от аналоговата ера на 1 септември миналата година, при това за наша гордост не последни в ЕС, както обикновено се случва. Въпросът обаче е оттам нататък – кой и главно с какъв мотив ще разпространява програмите си цифрово. Сякаш все по-трудно става да се намери такъв. Освен отговорността пред обществото, която за частните медии е само пожелание.
А реалностите са следните. Ние сме сравнително малка държава като потенциална аудитория с вероятно най-слабия рекламен пазар в ЕС, но със силно развит и устойчиво наложил се кабелен и сателитен пренос на телевизионни програми. Той в момента обхваща 75% от населението и всички негови социално активни групи. От самото начало беше ясно, че използването му за телевизиите ще е икономически далеч по-изгодно от ефирното цифрово разпространение, което не генерира ресурс от абонаментни такси.
Към това от другата страна на проблема трябва да прибавим законови и процедурни слабости, които доведоха до провеждането на конкурси за неоправдано голям брой мултиплекси. Та включително и регионални, които за България не отговарят на реални потребности.
В такава ситуация да оставиш цифровизацията изцяло в ръцете на пазара, е разходка по много тънък лед, който, както виждаме, започва да се пропуква. Още повече че тя освен технологичен и културен е и социален проект, който осигурява на по-бедните безплатен достъп до повече и по-качествено телевизионно съдържание. Няма как подобна безплатна услуга да оцелее без ясен ангажимент на държавата. Така е и в здравеопазването, и в образованието и къде ли не другаде.

– Знаете ли каква е таксата, която Би Ти Ви например или другите оператори плащат за един канал на мултиплекса?

– Конкретно не, защото тя е част от търговски отношения, в които СЕМ няма правомощия да се намесва. Но, доколкото знам, за трите програми, които в момента Би Ти Ви разпространява цифрово, тя е по-малка, отколкото за едната, която преди разпространяваше аналогово. Тоест проблемът има финансова страна, но тя не го изчерпва. Цената не е достатъчен инструмент. Иначе може да се мисли за нейното държавно регулиране, но тогава би било справедливо правото на задължително разпространение на програмите да се съчетае и със задължението да ги предлагаш за разпространение, “маст кери” с “маст офър” (задължително предлагане).

– Може ли СЕМ сам да реши какво да прави, или ще потърси помощ от други институции? Как държавата може да се намеси и има ли смисъл да го прави?

– СЕМ няма какво да решава в случая. Вън от опитите сега да му се прехвърли “горещият картоф”, той нито е организирал процеса на цифровизация у нас, нито му е работа. Естествено, че за да се спре разпадането, държавата трябва да се намеси.
Не става дума само за наливане на бюджетни пари. Тя има и други инструменти – и законодателни, и в границите на действащото законодателство. Например може да насочи средствата по комуникационните стратегии за телевизиите само към такива, които имат ефирно разпространение. Така пряко ще отговори и на обществения интерес посланията  да стигат до цялата аудитория.
Освен това може с нов ентусиазъм да се погрижи за изсветляването на пазара в кабелното и сателитното разпространение.

Вярно, че големите оператори, общо взето, сами го направиха, но за по-малките продължава да стои подозрението, че крият абонати. Което, меко казано, прави конкуренцията им с мултиплексите нелоялна. И ако преди мислихме, че цифровото разпространение може да “убие” кабелното и сателитното, сега виждаме, че има риск да стане по-скоро обратното.

– СЕМ прехвърли казуса с интервюто колаж на Бойко Борисов при Иван Гарелов на други държавни институции – Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Защо? Притеснявате ли се да вземете решение по този случай?

– Напротив, ние взехме решение да се обърнем към тях, защото установихме, че авторекламата на предаването е заблуждаваща, а санкционирането  е в техните правомощия. Това не е “измиване на ръце”, както писаха някои медии, а “посочване с пръст” на проблема.
По отношение на фалшивото интервю действително законодателят не е предвидил намеса на регулатора и е оставил подобни казуси на медийната саморегулация. Доколкото обаче тя у нас е блокирана по ред причини, може би трябва да се предвидят разпоредби в ЗРТ, които да предпазват от груби злоупотреби с доверието на аудиторията.

– Вие самият как възприемате подобен тип журналистически материали – колаж, събран от репликите на един човек – шарж ли е, сатира, натиск? Кога подобни материали са оправдани?

Възприемам ги като игра на “развален телефон”, която помня от прогимназията. Вероятно имат място в развлекателни формати, стига зрителят предварително да е въведен в конвенцията на играта. В предавания с претенция за сериозна журналистика обаче те са някак “срам за майстора”.

– Казахте пред “24 часа”, че с това несъстояло се интервю на практика започва предизборната кампания, защо?

– Защото фалшивото итнервю очевидно бе така построено, че да покаже в навечерието на евроизборите, че интервюираният си няма и понятие от европолитика, евроинституции и нашата роля в тях. Това е отчетлива позиция в политическата битка, на която водещият, разбира се, има право, но стига да я защитава така, че да не нарушава закони и права. В този смисъл той даде фалстарт на кампанията в електронните медии.

– СЕМ имаше идея да регулира рекламите по телевизиите, които показват дамски превръзки и мехлеми срещу гъбички на краката точно по време на вечеря примерно. Какво стана?

– Зрителите ни заляха със сигнали, но наистина тук можем да разчитаме само на диалог и добра воля. И това не е малко, защото аз съм се убедил, че повечето медии в повечето случаи имат такава. Пък дори и чисто търговският им интерес предполага рекламите да не вървят срещу стереотипите и очакванията на аудиторията.

Интервю на Паола Хюсеин

24 часа

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close