На Икарите…

На Икарите (и по повод на Икар) Кольо Анастасов (85), който получи наградата за цялостен принос, каза, че най-голямата мечта на човека винаги е била да лети и че той вече е близо до нея. Красива мисъл. Която обаче попада в драматичен контекст, след като немски пилот, воден още от детството си от същата мечта, разби самолет със 150 души на борда във френските Алпи. Първото европейско камикадзе!

Впрочем, и преди е имало подобни случаи в авиацията, но сякаш едва този път си даваме сметка за безпомощността си пред индивидуалния произвол на хора, в които си имал предварително доверие.

Камикадзетата, забили се през 2001 година в двете кули на Търговския център в Ню-Йорк, атакуваха либералната доктрина за сигурност, стъпила върху живота на индивида като висша ценност (конкретно, ако сам си в самолета, не си заплаха за него). Тогава имахме утехата (или самоувереността), че това идва от чужда култура, готова, заради фундаменталиска кауза, да жертва индивида. Сега се генерира тревожност (на прага на фиксацията – никога повече няма да летя), че самият индивид с неговите фрустрации, страсти и суисидалност може да се превърне във фундаменталиска кауза и да жертва, докато лети от Испания към Германия над Франция, живота на други като него. Камикадзе вече трябва да търсим не само с металотърсач на летището, а и в огледалото в банята.

Въобще не твърдя, че заради заплахите и кризите трябва да се откажем от културния си либерализъм, а само, че той е мечта, подобна на летенето, която се налага пак да сбъдваме в един променящ се свят.

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *