НСРТ СЕ САМОУБИВА

Г-н Лозанов, кой от номинираните е подходящ за шеф на БНР?

Нека изчакаме. Радвам се, че сред номинациите има утвърдени имена като Райна Константинова – доказан професионалист, с доверие в медианата колегия, с международен престиж. Съжалявам обаче, че мощни играчи на радиотерена, които отдавна са поели по собствен път, не пожелаха да се отклонят от него заради ролята на директор на БНР. Това не е фатално – човек е незаменим сам по себе си, но директорите са заменими. Преминаването от конкурс към номинация удвои залозите. Сега всяка загуба ще води до голям провал. Много е важно директорът на радиото да има обществена харизма. Когато около някоя фигура се получи контекст на политическа зависимост, това се отразява на избора. Не е справедливо, може да е трагическа вина, но тя пада върху човека.

Значи Поля Станчева е една съвременна Антигена?

Аз не съм привърженик на древногръцката метафорика. Върху образа на Станчева се натрупаха много негативи, искрено й съчувствам. Но ние всички играем публична игра, която става все по-безмилостна.

Как ще опровергаете подозрението, че вие уж сте независими, а всъщност – шушу-мушу с управляващите?

НСРТ като орган никога не е бил обект на натиск. Ако има натиск, той минава през биографични зависимости на някои членове на съвета. Вече съм говорил за това – натискът вече не е онзи с мобифона. Той, от една страна, губи фокус, от друга – става по-всеобхватен. Затова човек непрестанно трябва да се самонаблюдава силно. Впечатлението, че „има нещо друго“ се създава, когато съветът не аргументира професионално решенията си.

Но НСРТ не направи БНТ и БНР по-свободни.

За съжаление особено в националната телевизия все още изговарянето на вече казаното от институцията продължава да е водеща стратегия. Но това не се оправя с декрет. Става по безмилостен начин с промяна на средата. Съвременното гледане е все повече гледане „между каналите“ с дистанционно в ръка. Да правиш пропаганда в такава ситуация е да живееш със спомени.

Трябва ли БНТ и БНР да стават обществени? Защо не си останат държавни, като се свият по естествен път до разумни граници?

Откъде накъде? В тях са инвестирани големи обществени ресурси и трябва да защитават интереса на данъкоплатеца. Това е все едно духов оркестър да дойде у вас и да иска да репетира.

Приемате ли критиките срещу НСРТ на шефката на БНТ Лиляна Попова?

За мен е парадоксално, че тя се включи в групата на критиците срещу съвета, при положение че най-сериозният аргумент тъкмо на тези критици е нейното собствено назначаване за генерален директор. Да се ругае НСРТ сега, е мода – нещо като обувките с танкове (ако още са модни). Никой, включително аз, не си позволява да не каже лоша дума за НСРТ. В нашето общество косматият юмрук, който удря по масата, продължава да е респектиращ образ. Съветът може да е всичко друго, но не космат юмрук. Това е адекватно поведение – регулираме медии, взривоопасна територия. Думите и образите имат живот, който много трудно се поддава на регламент. Едно е да отрежеш глава, друго е да покажеш отрязана глава.

Но не бяхте ли косматият юмрук на властта, като махнахте Слави Трифонов от националната телевизия?

Ръководството на БНТ махна Слави Трифонов. Разбира се, НСРТ можеше да формира обратна воля – не го направи. Зад онова скандално предаване можеше да се припознае влиянието на рекламодателя „Овергаз“. Това е много рискована граница на свободата на медията. Сега шоуто на Слави много се промени. Преди имаше склонност да търси политически авоар. В крайна сметка от това предаване излязоха политически субекти.

Кои?

Любен Дилов-син, например.

Имаше ли заповед за командироването на Димитър Коруджиев в САЩ с пари на съвета?

Имало е такава заповед на председателя на НСРТ. Този епизод е по-важни като момент от вътрешната самооценка, която върви в НСРТ. Съветът достигна критичен минимум на общественото доверие. За себе си започнах да си правя тъжни равносметки. Когато влязох в съвета, имах кредит на професионално доверие. Като отидох в БНР по време на протестите, разбрах, че този кредит е започнал трагично да се топи. Заслужава ли си да наливаш в кофа без дъно биографичните си ресурси? Какво ще остане от нас, членовете на съвета, като излезем от него? Ще приличаме на голямата риба, която старецът на Хемингуей вади от водата – само един скелет. Всичко друго ще е разпиляно в една иначе благородна цел – въвеждане на институция между трите власти и медиите. От блъскане в тази граница полека-лека нищо не остана от нас. Ако съветът не промени образа си, ще развие суисидални наклонности. Той вече ги е развил. Самоубийствена започва да става тази работа. Затова се налагат драстични корекции в публичното поведение на съвета – да има експертна аргументация на решенията ни, да има опит да убедиш аудиторията. За мен най-големият проблем на съвета е да бъде припознат като част от медийната публичност, а не от институционалната.

Кой за какво е сред 9-имата от НСРТ?

В съвета има два отбора – експерти и свободни интелектуалци. Образно казано, интелектуалците се позовават на древногръцката митология, експертите – на съвременния медиен опит. Интелектуалците са облагодетелствани, защото когато напуснем съвета те ще се върнат в кабинетите и гримьорните си, където единственият риск е да проведат някой по-остър разговор със самия себе си.

Кой ще оглави съвета?

Не мога да отговоря, защото аз съм един от двамата номинирани. Около този избор обаче се засили дебатът какъв да е съветът – съвест или експертно тяло. Обществените очаквания се концентрират около втория модел. Не искам това да звучи като предизборна кампания. Важното е моделът да се наложи, а всеки от 9-имата може да е председател.

Има ли ситуация, при която бихте подали оставка?

По-скоро – ако мнозинството вземе решение, което противоречи на моя професионален морал, ще се присъединя към тези, които искат оставката на членове на съвета.

24 ЧАСА, 31.01.2001

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *