ОБРЕЧЕНА Е ВСЯКА ПАРТИЯ, КОЯТО ПОСЯГА НА МЕДИИТЕ


Г-н Лозанов, как се стигна до скандалния прецедент Съветът за електронни медии да закрие цяла телевизия заради едно предаване – нещо, което не се е случвало в практиката нито на НРСТ, нито на сегашния регулаторен орган? Това началото на тенденция ли е?

Ако трябва да разгледаме малко предисторията, действително има вълна на доста говорене в медиите, особено в някои кабелни телевизии, което можем да наречем етническа нетолерантност, националистичност и т.н. Този стандарт преди години, когато правихме изследвания на пресата, на вестниците, сега в някакъв смисъл се е прехвърлил и в кабелните оператори. Това се случва в поредица от предавания, някои от които са и контролирани от съвета, промъква се в някаква степен и в националната телевизия. Става дума за един процес, на който действително СЕМ би трябвало по някакъв начин да търси регулаторните механизми и да го съобрази със закона. Тук проблемът обаче с телевизия „Ден“ и предаването „От телефон до микрофон“ е, че изведнъж само едно предаване се превръща в централен виновник, който трябва да изкупи цялата тази тенденция. При това на базата на сезиране от дадена политическа сила на предаването, в което действително има нарушение на закона от гледна точка етническата толерантност, по начина, по който се говори за етническите различности в българското общество. Но основният адрес на реакциите и на зрителите, и на водещия е една политическа партия – ДПС. А това вече в никакъв случай не може да бъде санкционирано. Нещо повече – критическата реакция към властта и нейните субекти, каквито са партиите, е задължителна част от журналистическото и медийното поведение в демократичния свят.

Как ще коментирате аргументите на съвета да наложи тази безпрецедентна санкция?

Тук има риск от наслагване на два типа аргументи: едните са свързани с реакцията на СЕМ по отношение на нетолерантно говорене в областта на етническото, а другите – с реакцията на съвета към определена политическа сила. И има риск, и затова аз не гласувах за това решение и не бих гласувал, да се скрие зад първото второто, а именно – опитът да се създаде регулационен чадър около една политическа сила. Тук не коментирам самата политическа сила – тя може да е най-важната за развитието на новата политическа история. Аз коментирам само медийното поведение.

Става дума за политическа целесъобразност ли?

Поставянето дори само на подозрение, че това решение е политически целесоъбразно има разрушителна сила. Нека си припомним случая с „Хъшове“ по времето на НРСТ, кризата в БНР, в началото на този орган – уволненията на Лили Попова и т.н. Тоест, една изключително опасна поредица. И за мен това решение, по този драстичен начин, попада в тази поредица. Така да се каже, няма как, дори и да е чиста случайност или съвпадение, това, че ние спираме точно телевизия, в която е критикувано ДПС, точно по предложение на председателя на съвета, който е от квота на ДПС, за мен е един много рискован прецедент. Който за пореден път ни убеждава, че е абсолютно задължително СЕМ да не се конституира чрез политически, партийни квоти. Защото тези партийни квоти водят до обезценяване на медийната регулация. И затова е добре членовете на СЕМ да влизат чрез граждански квоти, а не да ходят на гърба си с табелчици с името на партиите.

Като говорим за съвпадение, има ли такова във факта, че ДПС, което поиска закриването на „Ден“, спечели отлични позиции в местните избори и веднага след това се зае с неудобните медии?

Аз не бих искал да коментирам политически субекти. Самата логика на работата в СЕМ предполага максимално предпазване от политически мотивации и анализи при взимането на решения. Единственото, което мога да кажа, е дано да няма такова нещо. Защото ако има, то естествено ще е разрушително за самата политическа сила, но и за медиите. Да, накрая политическата сила плаща много висока цена. Но през цялото това време медиите също са платили собствената си цена. Сега си плати телевизия „Ден“. За мен тази аритметика на медийната регулация е неприемлива. Трябва да се намерят начини, така че действително регулацията да може да променя в позитивен смисъл стандартите.

Четирима ваши колеги от СЕМ преди финалното решение за „Ден“ не бяха убедени, че телевизията трябва да бъде закрита. Вие лично смятате ли аргументите им „за“ за достатъчно приемливи, убедиха ли ви, че върху тях не е бил оказан политически натиск?

Не мога да твърдя такова нещо, не съм забелязал промяна в аргументацията им. Но същата аргументация, която в началото се изказа от председателя и от секретаря на СЕМ, по някакъв начин после беше подкрепена и от други колеги. Работата е в това, че действително има нарушения в това предаване и затова те могат и се използват като аргументация. Едно обаче е показателно – аз съжалявам, че СЕМ в този случай не прояви устойчивост. Къде е границата на свободата на словото и къде започва нарушаването на закона по посока на етническата толерантност или разпалването на вражда? Тази граница не е някакъв златен метър, който стои в гардероба, вадиш го, мериш и решаваш. Това е въпрос на обществен дебат. И нашият съвет имаше практика, преди да вземе решение, да го подлага на дебат. Много е лошо съветът да гледа сам в собствения си пъп, за да прилага закона. Защото семантиката на понятията се създава вътре в самото общество. Спомнете си например казуса с кеча по една телевизия, защото тогава на никого не хрумна да закрие цялата телевизия. А тук това производство по късата процедура е най-обезпокоителното.

Откога датира практиката на съвета да решава казуси по бързата процедура?

Не датира от точно определен момент, но мога категорично да кажа – вече изтича мандатът на настоящия председател, че това беше по-скоро стил на предишния, който беше г-жа Пешева. И затова аз бях много изненадан от нейното поведение сега, тъй като тя самата инициираше този стил – взимането на важни решения да се предхожда от обществен дебат. И това „късо“ производство е обезпокоително и само по себе си, и като неустойчивост в поведението на самия регулатор.

Виждате ли опасност от размахването на фрази като „етническа вражда“, „национална сигурност“ да се появи обратен ефект? Имам предвид опасност от зараждане на националистически настроения у българските медии.

Действително това би могло за отключи много опасни тенденции, пак казвам, ако реакцията на съвета не стъпи върху обществените нагласи и не успее да ги предразположи. Ние не сме заговорници, или поне не би трябвало да бъдем такива, които се затварят в една стая, произвеждат едно решение и го хвърлят върху медиите и да става каквото ще. Настроения в защита на медията ще бъдат естествено обосновани. Този път телевизия „Ден“ предварително беше поставена в ситуацията на задължителния грешник. Макар че има други телевизии, за които това, заради което наказаха „Ден“, е цялостна програмна линия. И на мен ми се струва, че системността в нарушенията би трябвало да се мисли на нивото на цялостната програмна политика на една медия, а не на едно предаване. Както казва поговорката – не може заради бълхата да горим целия юрган.

Не смятате ли, че независимостта на СЕМ се изпари с този случай?

Проблемът за политическата независимост на органа по начало се разпадна. Той беше силно поставен по времето на управлението на Иван Костов. По ред причини този дебат беше оздравителен. Сега, понеже и политическите зависимости изглеждат разпилени в много посоки, има цялостна корпоративистична атмосфера. Трябва да се признае, че през НДСВ не излизат единни, мощни, властово наложени послания върху медиите. Така че даже дебатът за независимостта няма енергия. Което е голям проблем.

В СЕМ предстои ротация, а и изтича мандатът на сегашния председател. Как ще коментирате хипотезите, че с действията по закриването на „Ден“ се работи за постове в бъдеще?

Това, което ме питате, съдържа едно дали съзнателно, дали не, подозрение, защото промяната в регулатора ще стане чрез жребий. Ако жребият е честен, единствено случайността може да реши кой ще остане в СЕМ и кой – не. Нито ДПС, нито царят, нито който и да било друг. Защото е жребий и защото е случайност. Ако може да се построи хипотезата, че някой със своето поведение сега ще се опита да защити бъдещото си оставане в регулаторния орган, това във всички случаи е хипотеза и за това, че някой ще се стреми да фалшифицира жребия. Дали има такава опасност ще мога да кажа тогава, когато приемем процедурата, по която ще се проведе жребият и когато се проведе той. Общо взето нещата винаги стават ясни – дали това е един честен жребий, или е имало някакви опити за манипулация.

Да разбирам ли, че въпросът за независимостта на СЕМ от партийните квоти, който повдигнахте, очертава отново необходимостта от нов медиен закон и статут на регулатора?

Аз винаги съм твърдял, че ситуацията и в обществените медии, и в националната телевизия е кризисна, заедно с пълната делегитимация на сектора. Ситуацията е дотолкова заплетена, че изходът от нея минава през радикални промени в закона. Друг е въпросът, че поради спецификата на медийната среда законодателството търпи чести ревизии, които обаче се правят на принципа на политическата целесоъбразност.

Не ви ли се струва подозрително, че дълго време никой не е писал медиен закон?

За мен беше голяма почуда това, че изведнъж затихна процесът на писане на медийни закони. Вярно, причината би могла да се търси и в тежките катастрофи, които претърпяха последните проекти. Но тези катастрофи са много поучителни, за да се изработи проект, който да бъде приет и от обществото, и от Народното събрание. В демократичния свят всяко решение, свързано с медиите, трябва да има най-малко двойна легитимация – едната е доколко то се приема от парламента, а другата непременно трябва да е свързана с консенсус. Иначе ако управляваш медиите само политически и само целесъобразно, това е обречено.

МОНИТОР, 08.11.2003

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *