Още добри новини

Не ми се пише за това. Нито знам откъде да го подхвана, нито дали въобще го има. Може би е плод само на мнителност, нерви и грип. С известна доза наукообразност може да се формулира така: неочакваният интерес на медиите към отклонението от професионалните стандарти в тях самите. Не е за вярване, но напоследък отвсякъде заваляха покани по темата, при това от медии, които не се бяха сещали за мен от последните политически промени, и от журналисти, чиято кариерата до голяма степен тръгва от прекрачването на подобни стандарти.

Разбира се, интересът на медиите към отклонението от медийните стандарти сам по себе си е повече от окуражителен, защото те могат да бъдат ефективно защитени само в режим на саморегулация, а тя минава през самонаблюдението, служи си с „огледала за обратно виждане“, прикрепени към микрофона, камерата или компютъра. Повече от добре е, освен кампанийно, при големи кризи като тази в БНР, и в „мирно време“ медиите да съзнават, че единствената им защита срещу външни влияния (политически и икономически) са вътрешните правила, т.е. саморегулацията.

Конкретният въпрос, по който бях поканен, също впечатляваше с коректността си: дали, когато медиите показаха поредните атентати по софийските улици (давам си сметка, че думата „поредните“ тривиализира злото), успяха да съхранят личната неприкосновеност на хората, жертва на насилие, и особено на техните близки. В „единия си край“ въпросът дори носи антиконформистки патос, доколкото най-безгрижното погазване на професионалните стандарти при показването на насилие все пак принадлежи на настоящата шефка на Медийната комисия към НС. В другия си край обаче той лесно забива в добре позната посока: стига насилие и страдания, стига лоши новини, да щадим хората, а край тях и управляващите, при това не за да се харесаме на последните, а за да съхраним собствения си професионален морал.

Това парадоксално преобръщане на медийната перспектива фактически сменя диаметрално функцията на тъй наречения в САЩ политически коректен език – от защитник на човешките права го превръща в защитник на властта; отнема последната крепост на независимата журналистика – саморегулацията. Тогава при поредната криза, примерно в БТА или БНТ, няма да има на какво друго вече да се надяваме, освен добрите политици, пак да сменят шефа или закона, които сами са си гласували. И това, несъмнено, ще бъде добра новина.

КУЛТУРА, 18.10.2002

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close