Още добри новини

Не ми се пише за това. Нито знам откъде да го подхвана, нито дали въобще го има. Може би е плод само на мнителност, нерви и грип. С известна доза наукообразност може да се формулира така: неочакваният интерес на медиите към отклонението от професионалните стандарти в тях самите. Не е за вярване, но напоследък отвсякъде заваляха покани по темата, при това от медии, които не се бяха сещали за мен от последните политически промени, и от журналисти, чиято кариерата до голяма степен тръгва от прекрачването на подобни стандарти.

Разбира се, интересът на медиите към отклонението от медийните стандарти сам по себе си е повече от окуражителен, защото те могат да бъдат ефективно защитени само в режим на саморегулация, а тя минава през самонаблюдението, служи си с „огледала за обратно виждане“, прикрепени към микрофона, камерата или компютъра. Повече от добре е, освен кампанийно, при големи кризи като тази в БНР, и в „мирно време“ медиите да съзнават, че единствената им защита срещу външни влияния (политически и икономически) са вътрешните правила, т.е. саморегулацията.

Конкретният въпрос, по който бях поканен, също впечатляваше с коректността си: дали, когато медиите показаха поредните атентати по софийските улици (давам си сметка, че думата „поредните“ тривиализира злото), успяха да съхранят личната неприкосновеност на хората, жертва на насилие, и особено на техните близки. В „единия си край“ въпросът дори носи антиконформистки патос, доколкото най-безгрижното погазване на професионалните стандарти при показването на насилие все пак принадлежи на настоящата шефка на Медийната комисия към НС. В другия си край обаче той лесно забива в добре позната посока: стига насилие и страдания, стига лоши новини, да щадим хората, а край тях и управляващите, при това не за да се харесаме на последните, а за да съхраним собствения си професионален морал.

Това парадоксално преобръщане на медийната перспектива фактически сменя диаметрално функцията на тъй наречения в САЩ политически коректен език – от защитник на човешките права го превръща в защитник на властта; отнема последната крепост на независимата журналистика – саморегулацията. Тогава при поредната криза, примерно в БТА или БНТ, няма да има на какво друго вече да се надяваме, освен добрите политици, пак да сменят шефа или закона, които сами са си гласували. И това, несъмнено, ще бъде добра новина.

КУЛТУРА, 18.10.2002

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *