Откатът на едно изследване

Публикация във в-к „Хасковска Марица“, 25.02.2009

Един от тиражните жълти вестници ми се нахвърли – както те се знаят, с крушета от всички посоки, белким някое уцели. Мисля, че на езика на кварталните апапи това се нарича мечка. Та чак страхлив и подъл ме изкараха. Нейсе, сигурно има точка в разкаляния ценностен терен на прехода, от която да изглеждам и така.

Но странното, пък и донякъде обнадеждаващото, беше, че поводът, който ги озлоби, не е, както обикновено, в зоната клюката и интригата, а в зоната на анализа и критиката. Ето го: медиите са пощенска кутия на групировките. Техни представители използват публични канали, за да си разменят кодирани послания и заплахи, и което е по-лошото – за да се легализират, да излизат от мазето на обществото и да стават част от видимите му елити. Това е само един от изводите, разбира се, поднесен далеч не така буквално и еднозначно, от мониторинга, който фондация „Медийна демокрация” (аз съм неин управител) осъществява върху централните медии в предизборна ситуация.

И въпросният вестник не само се е разпознал в извода, но и се е обидил. Не е лошо, защото във всички случаи е проява на една непозната досега чувствителност на жълтите към собствената им публична роля. Дори да трябва изследователите на свой ред да я плащат с обиди срещу себе си.

Други вестници, които не се смятат за поданици жълтата империя, а на империята „Ирена Кръстева”, разпознаха като пощенска кутия само конкурентите. И по-точно вестник „Труд”. Може да се предполага, че империята отвръща на удара, защото малко преди това Съюза на издателите (главният редактор на „Труд” е негов председател) най-после излезе с декларация срещу нарушаването на професионалните стандарти в журналистиката от вестниците на Кръстева. Това обаче е рискът от изследването на медиите – то стига до аудиторията чрез самите медии и „пътем” те му дават смисъла, от който се нуждаят в момента.

Въпреки сложността на карамбола, един от дежурните коментатори на „Труд” пък е намерил за нужно да се обиди от името на вестника и гордо да заяви, че не пресата е пощенска кутия, а телевизиите и по-специално някои сутрешни блокове. И т.н.

Всичко това е и вярно, и невярно. Вярно е, защото, разбира се, за превръщането на медиите в пощенска кутия на групировките и мутрите, което впрочем далеч не е от вчера, различните медии имат различен принос. Но не е вярно, защото нито е толкова просто той да се изчисли, дори само по типове медии – електронни, печатни, жълти и пр., нито мониторингът има такава цел. Той не иска да вади пред строя отделни виновници, за да могат останали да потриват ръце, че този път са се измъкнали. Иска да хваща негативни процеси и да ги огласява публично, независимо от възможните манипулации, за да имат коригиращ ефект върху медийното поведение. Работата не е в самоцелното разобличаване на лошите практики, а в трансформирането им в добри.

Ясно е, че след излизането на поредния мониторингов доклад на фондацията (всеки месец) медиите се нахвърлят срещу изследователите – няма как, известна е съдбата на лошите вестоносци. Ясно е и че според интересите и ловкостта си те се нахвърлят и една срещу друга – няма как, законите на конкуренцията. Въпросът е обаче поне малко всяка да се нахвърли и върху себе си, та ако ще и зад собствения си гръб. Защо би го правила? Защото само до време лошите практики могат да носят дивиденти за този, който ги ползва. После непременно се обръщат срещу него. Както стана с таблиодния характер на посткомунистическата преса – той възпита доминиращия интерес към жълтите прочити на социалния свят, който пък постепенно превърна откровената жълта преса в тиражен лидер. И сега „сериозните” вестници се чудят как да се преборят с този Фанкенщайн, родил се от собствения им експеримент.

Подобна заплаха в момента носи и конформизма на традиционните медии (още един извод на изследването), формирането на дневния им ред не от тях самите, а от властовите елити, изместването на волята за съпротива от волята за забавление. В последното вероятно няма нищо лошо, но така гражданският дебат, а и гражданската журналистика все повече емигрира в новата медиа. И няма да е далеч времето, когато ще се появят следващите млади, а млади „по условие” значи недоволни, за които и вестникът, и телевизорът ще са умилителни музейни експонати. Място за чичковци, които се хвалят и се ругаят, но преди всичко внимават…

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *