Георги Лозанов: В деня на обесването на Левски …

В деня на обесването на Левски му отдадохме почит, с календарна грешка, както е известно, но това не е кой знае колко важно. Нещо друго беше сбъркано – основно деца бяха призовани да говорят за Апостола от ранна утрин до Шоуто на Слави. Оставям настрана, че това е групата от обществото, която най-лесно подлежи на манипулация и съответно чрез нея то най-лесно се манипулира. По-същественото е какво говореха те (пяха и рецитираха)? Ето какво: нетърпими клишета, които възрастните (с издайнически изключения) все пак гледаха да не изрекат на глас и ги бяха възложили на отличниците от долните класове.

Клишетата имат две матрици. Първата, дължим я на Вазов, е митопоетичното отъждествяване на Левски с народа, така че да отпадне въпросът за персоналния избор и поведение на всички останали, включително и на самия Народен поет. Втората е взета на заем от революционната героика на соца, която също искаше да постигне тъждество – между националния и класовия враг, и да превърне Левски в нещо като предтеча на партизанското движение. Става ти тъжно за него, освен тогава и сега, но и за децата, които го славят, докато родителите им използват календарния повод, за да отмъкнат по едно парче съвест от историята.

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close