Георги Лозанов: В деня на обесването на Левски …

В деня на обесването на Левски му отдадохме почит, с календарна грешка, както е известно, но това не е кой знае колко важно. Нещо друго беше сбъркано – основно деца бяха призовани да говорят за Апостола от ранна утрин до Шоуто на Слави. Оставям настрана, че това е групата от обществото, която най-лесно подлежи на манипулация и съответно чрез нея то най-лесно се манипулира. По-същественото е какво говореха те (пяха и рецитираха)? Ето какво: нетърпими клишета, които възрастните (с издайнически изключения) все пак гледаха да не изрекат на глас и ги бяха възложили на отличниците от долните класове.

Клишетата имат две матрици. Първата, дължим я на Вазов, е митопоетичното отъждествяване на Левски с народа, така че да отпадне въпросът за персоналния избор и поведение на всички останали, включително и на самия Народен поет. Втората е взета на заем от революционната героика на соца, която също искаше да постигне тъждество – между националния и класовия враг, и да превърне Левски в нещо като предтеча на партизанското движение. Става ти тъжно за него, освен тогава и сега, но и за децата, които го славят, докато родителите им използват календарния повод, за да отмъкнат по едно парче съвест от историята.

Мнения и коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *