В десетилетията на соца дядо си обличаше пижамата и сядаше в осем пред телевизора да види да не би комунистите да са паднали от власт, след това си лягаше. Питахме го: а бе, дядо, кога ще разбереш, че тая няма да стане? Той доживя 1989-а, но не каза казвах ли ви, просто престана да гледа телевизия.
Украйна, сега и Македония – кой бил виновен, дали сами не са си виновни? Не е там въпросът, а да се обърнеш с лице към тях и с гръб към пропагандата, да ги оставиш да си облекат пижамата и да седнат пред телевизора. В Македония след толкова години кабеларките започнаха да разпространяват БНТ. Скоро това ще стане и в Украйна, където има групи с българска идентичност. Не е и там въпросът обаче, а в солидарността с хора, с които по едно и също време си се случил на планетата, при това в близост на по-малко от хиляда километра. Което значи да им съдействаш да се измъкват от чуждите сънища и сами да решат какви искат да са – македонци, украинци, албанци, руснаци, сърби, българи, други, включително и с нетърпимост към етническите и националните идентификации.
Всеки, загинал заради исторически претенции, е курбан за политици и военни, намъкнали черни костюми или униформи върху пижамите си. Когато искаш да разбереш кой си, най-добре е да си гол или най-много с пижама.