Азът отвън и отвътре

0
37
Георги Лозанов

Портретите на Павел Червенков, независимо че са родени от камерата на моден фотограф, което значи, че следят визуалните знаци на променящата се човешка идентичност, се вглеждат в едно неизменно нейно противоречие, стремят се до го преодолеят, да вършат екзистенциална работа. Фотографията, ако си го постави за цел и, разбира се, ако има творческия потенциал за това, може да защити континуитета на аза, да му го върне.

Сартр казваше, че човекът, погледнат отвътре, и човекът, погледнат отвън, не е един и същи човек. Отвътре той е морал, страст, вяра, надежда, идеи… а отвън е вещ като стола и масата. Човешкото „вътре“ и „вън” са скарани, противопоставени, отричащи се. Добрият портрет, както иначе може би само любовта, успява да събере двата погледа, да постигне тъждественост между аза откъм себе си и аза откъм другите. Да примири самопреживяването и въображението с гледката и наличността. Ако не бях видял сред публиката професор Цочо Бояджиев, щях даже да кажа, че фотографията в своите високи образци успява да преодолее заложеното от Християнството противоречие между душата и тялото. Портретите тук, извън принадлежността си към съвременната лайфстайл иконография, са впечатляващи – иска ти се да ги гледаш още и още, именно защото участват в решаването на тази невъзможна задача, носят някакъв, избликнал от дълбоките недра на културата, фотографски хуманизъм.

Но нещата не спират дотук. Павел Червенков играе двойна игра – докато предлага визуален изход от едно противоречие, сам залага друго, което да разшири видимостта на аза. Персонажите му са положени в перспективата на архетипичното желание поне малко да са някой друг, да не са „просто” себе си.

И да не се обичаш кой знае колко, във всички случаи не си си без-различен. Червенков търси тъкмо тази вътрешна разлика в човека като едва забележима пукнатина върху стара ваза, която увеличава стойността й. По някой път тя е представена буквално – в двоен портрет, като образите са подчертано близки и на деликатния нюанс, който ги дели, не е разрешено да съобщава каквото и да е, трябва само да създава леко екзистенциално безпокойство. Разликата може да е хваната и в едно лице, така че в него да виждаш двама, за които хем знаеш, че са един и същ, хем не знаеш кой от тях те гледа. Червенков използва и трети подход – разпада лицето на фрагменти, от които сякаш можеш да сглобиш различни лица.

Присъствието на другия в аза, негата по него спасява персонажите на Червенков от фанатизъм и героика и изпълва портретите им с приглушена разколебаност, с утешителна меланхолия. Усеща се онази задължителна шизофренност, която прави битието човешко, защото цялостна личност, по думите на Юнг, е само Христос.

Резултатът е следният – откриваме изложба с портрети на звезди (някои световни), без обаче това да са точно портрети на звезди. Поне според модела, създаден от законодателите на тази фотография, като Нютън, Ейвидън, Лайбовиц. Причината за частичното разпадане на жанра е гледната точка на фотографа – Червенков, вместо през професионална дистанция, е снимал през човешка близост. Персонажите застават пред камерата му не според потребностите собствената си кариера, а по дирята на неговите чувства, по волята на съдбата му, което е специално маркирано с включването в изложбата, макар и пестеливо, на портрети на сродници. А и още от наименованието й – „Сантиментариум“. Впрочем, независимо от дозата ирония, твърде смело е за един моден фотограф да обяви привързаността си към сантимента, който се приема за безнадеждно старомоден. Но пък това му дава шанс да извърши нещо, което модата „по условие” отнема – да снима хора не на честта, а на достойнството. Честта е свързана с почестите, които другите ти отдават и те превръщат в значим, докато достойнството произтича от теб самия, мери доколко си значим сам по себе си.

Изложбата на Павел Червенков е фотографски разказ за достойнството на човека в света на почестите.

(Слово, произнесено при откриването на изложбата „Сантиментариум“ в СГХГ, организирана от Фотофабрика)
Георги Лозанов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here