Идва ли ляв президент?

Идва ли ляв президент – отговора търси доц. Георги Лозанов в първото си предаване

Отдалечете се от новини с неясен произход като от чанта, изоставена на пейка, съветва медийният експерт

С медийния експерт и доскоро председател на СЕМ доц. Георги Лозанов разговаряме за предстоящата предизборна кампания, за това как да се ориентираме в морето от информация в ерата на постистината и за първото му авторско предаване „Необичайните заподозрени“, което ще направи дебюта си в 19 ч днес по телевизия „Bulgaria On Air“ и ще се излъчва всяка неделя по същото време.

– Доц. Лозанов, обръщате ролите и заставате в ролята на журналист в първото си авторско предаване по тв „Bulgaria On Air“? Какво Ви мотивира?

– Ролята не ми е толкова нова, най-малкото защото като заместник-главен редактор на вестник „Култура” от началото на прехода до сега се занимавам с журналистика в сферата на културата, години наред съм бил и колумнист на вестник „24 часа”, а преди това на „Стандарт”. Преди 1989 г. пък съм автор филми и репортажи в БНТ за фотография, изобразително изкуство, литература…

Ще кажете, че това не е съвсем журналистика и ще сте прави, но и предаването ми няма да е съвсем журналистическо. То ще се стреми да съчетава нейните похвати с един жанрово свободен разговор за по-едрите проблеми зад дневния ред на седмицата.

До скоро, като си представех скептичните реакции, нямах смелост да предложа подобен телевизионен проект: ти, който фъфлиш почти колкото Любо Дилов и говориш с прекалено дълги изречения, искаш да се събереш с други като теб, за да приспите зрителите от скука…

Рейтинговият страх от скуката обаче е най-голямата медийна цензура днес,

защото „по условие” те лишава от истини, до които се достига по сложен път, а съвременният свят е достатъчно сложен, за да няма други. И на тяхно място с активното съдействие на собственици, продуценти и на масовата аудитория се разположиха жълти, кафяви, пропагандни и пр. ерзаци. Винаги ги е имало, но никога не са били така влиятелни и то в демократичните държави. И както е известно, през 2016-а се случиха политически събития, които накараха западния човек да се усъмни дали живее в общество на истината, като нарече това безпокойство постистина.

Струва ми се, че естественият рефлекс на самозащита ще е връщането на интереса към по-бавното аргументирано говорене, че

вече няма да е достатъчно да „туитваш” нещо,

а ще трябва да обясниш и защо мислиш така. Ето това ме мотивира да правя предаване, като, разбира се, си давам сметка, че то ще е експеримент и съм благодарен на „Bulgaria On Air”, че реши да рискува с мен.

– Какви истини ще търсите в предаването?

– Такива, които са изместени от постистината, от произвола на личните мнения, ирационалността на колективните емоции и стратегиите на професионалните манипулатори.

Например, първата тема в първото ми предаване ще е: „Идва ли ляв президент?” Видим е стремежът Румен Радев да бъде поставен извън координатната система на лявото и дясното в българската политика, съпътстван от нарастващи гласове, които твърдят, че подобно разделение вече не съществува. В това може да има нещо вярно, ако се опитваме да дефинираме политическия профил на такива бенефициенти на постистината като Тръмп, или ако пренасяме понятията наготово от западните общества. У нас обаче те са получили съвсем различно историческо съдържание: дясното е преди всичко знак на съпротива към тоталитарното общество от времето на соца и неговите посттоалирани трансформации, докато местното ляво търси начини да запази старите йерархии и влиянието на бившия Съветски съюз. Така че, когато казваш, че лявото и дясното вече не съществуват преди да сме заживели в развита демокрация, признаваш „служебна победа” на лявото.

– Във времето на хибридна война, фалшиви новини, на постистини аудоторията все по-трудно се ориентира в потока от информация. Вашите съвети как читателите да я отсяват? Време ли е за медийно образование в училище?

– Харесвам идеята за „час по медии”, който по нещо ще прилича на „час по вероизповедание”. Както единият иска да ти помогне да намериш своята отвъдна истина и да се погрижиш да спасението на душата си, така другият трябва да ти помогне да намериш тукашната истина и да се погрижиш за гражданското си оцеляване. Но и двата вида образование имат своите критици, доколкото не всичко в този живот подлежи на преподаване, с някои неща може би е по-добре ще се справиш сам.

Така ли иначе, ако през предишния век, пък и в началото на този, медиите се ползваха с предварително доверие („казаха по телевизията“, „прочетох във вестника“), дойде време да се ползват с предварително недоверие. Тоест, информацията, която получаваш, подлежи на разследване с твое собствено участие.

И първият въпрос, който трябва да си зададеш, освен какво се казва, е кой го казва.

Ако не е ясно, бързо се отдалечавай, все едно е чанта, изоставена на пейка. Ако е ясно, вторият въпрос е какъв е неговият интерес да го чуеш точно ти. Граждански активните хора у нас протестираха, като скандираха „Кой”. Същото се налага да се питаме и пред компютърния или телевизорния екран, пред вестника или дори във Фейсбук. Консумирането на информация вече се налага да става под формата на мълчалив протест.

И още нещо – заедно с политическия непознати досега размери придоби и медийният популизъм. Така че, ако ти казват нещо, което искаш да чуеш, рискът да е постистина е голям. Така че – последен съвет, разчитай само на информация, която те кара да мислиш.

– Идва предизборна кампания. Какви са Вашите очаквания?

– Кампания с почти изтрити политически координати, което значи вот с неполитически мотиви – например, ако си хипертоник или диабетик, да гласуваш за Марешки, което пак значи, че технолозите на постистината без проблем ще го измъкнат от ръцете на избирателите.

Извън този общ фон, мисля, че

за резултата от изборите ще са съществени три фактора.

Първият е доколко Румен Радев ще се възползва от ситуацията на вакуум във властта, за да я усвои цялата и да я дари на БСП. Вторият е ще продължи ли да се вдига или ще започне да пада наказателният вот срещу Бойко Борисов – излизането от властта е някакъв шанс за това. И третият е доколко „ДА, България” ще успее да привлече не другите десни партии, а все по-изтерзания исторически десен избирател и у нас, и в емиграция. За да стане последното, първото е партията да не бяга от дясната си идентификация.

– Проблем ли е за медийната среда според Вас поведението на „Шоуто на Слави“?

– Проблем е, защото какъв по-добър пример за постистина от това да използваш екранната си харизма, създадена от сатирично предаване в късния праймайм на най-гледаната телевизия, за да накараш хората да гласуват и то не за и против чалгата, да речем, а за промени в избирателната система на държавата. А и да оставим това – бяха ли включени специалистите по темата, бяха ли обсъдени различните практики по света с възможните им последствия за България, бяха ли поканени на дивана експерти с алтернативно мнение…

Все едно на Лили Иванова да й хрумне да предизвика референдум за връщането на старата столица Велико Търново. Нищо чудно да успее.

И после да започне да пее срещу институциите, защото твърдят, че начинанието е непосилно скъпо.

– Как може да бъде решен според Вас конфликтът между БНР и „Музикаутор“ при взаимните обвинения в кражба и рекет?

– Как? С култура на диалога и отстъпчивост. Само сами могат да си помогнат. Обаче усещам заинатяване и от двете страни и ситуацията ми напомня на протестите срещу генералния директор на БНР в предишния мандат от водещи журналисти след изискването от закона намаляване на възнагражденията им. Тогава бях казал на Радко Янкулов: ти стоиш по-високо в йерархията, ти трябва да направиш първата крачка. Ако още бях в СЕМ, нещо подобно бих казал и на Сашо Велев. Иначе превръщаме институциите в заложници на характерите си.

 

Интервю на Мая Младенова

http://offnews.bg

Leave a Reply

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here