Кой гласува с твоя глас

Няма нужда от социологически проучвания преди изборите

Прагматиците отдавна смятат, че трябва да отпадне нормативната забрана за медийно оповестяване на социологически данни в деня за размисъл. Те не си правят труда да спорят дали то е в помощ на избирателя, или нарушава правата му, а настояват, че има традиционни юридически и съвременни комуникативни техники забраната просто да бъде заобиколена. В началото това ставаше, като някои медии (радио “Дарик” беше с особено активна позиция) пускаха класации с лесно разпознаваеми асоциативни означавания на кандидатите с имена на песни, цветя, животни, ястия… После и тази игра загуби смисъл, защото интернет приюти класациите в своето “офшорно” информационно пространство, където може да публикуваш каквито ти хрумне данни. Трябва да призная, че постепенно и аз бях започнал да мисля – и то не само в лично качество, а и като председател на медийния регулатор тогава, че е по-добре ограниченията в деня за размисъл да отпаднат.

Не за друго, а за да се възстанови някаква справедливост на предизборния медиен пазар, защото онези, които ги спазваха, от само себе си губеха конкурентната битка за аудитория с онези, които ги нарушаваха. Като не могат да бъдат спрени нарушителите, поне да не ощетяваме добросъвестните, защото класациите бяха едни от най-търсените в този ден. Това обаче би било ситуационно, а не принципно решение: постигаш нещо, като се отказваш от друго, което е далеч по-съществено. Другото се нарича лична неприкосновеност, вероятно най-подценяваното човешко право у нас – от ДС през сересетата до Биг Брадър, което сами сме склонни с лекота да жертваме. Нали не е, като да ти откраднат колата или жената. А в него фактически се корени възможността да бъдеш собственик на живота си. Ненапразно тоталитарните режими гледат никъде да не те оставят сам със себе си, та дори в мислите ти, както в популярната антиутопия на Оруел “1984”. Политическият вот е част именно от личната неприкосновеност.

Затова е гарантирана тайната му, затова се извършва в “тъмна стаичка”, затова се поставя в непрозрачен плик. Целта е да зависи изцяло от собствената ти воля – колективната власт в демократичните общества се възпроизвежда на базата на индивидуална мотивация, продукт е на автономността на индивида. Оттук всъщност започва демокрацията, както и опитите на властта да се изплъзне от правилата и Обратното на личната неприкосновеност на вота е контролираният вот, чиито форми са добре познати: клиентелистки вот, етнически вот, принуда на работното място, заплахи по домовете, купуване на гласове, манипулации, костинбродски афери и пр.

Целта е собствената ти воля в тъмната стаичка да бъда подменена и не ти, а някой друг вместо теб да реши за кого да гласуваш. Пропорцията между контролирания и автентичния вот, ако може да бъде извадена на светло, ще даде в проценти степента, в която демокрацията не се е състояла.

Нека не забравяме, че предизборната агитация също иска да контролира вота и да упражни натиск върху избирателя, тъй като не просто го информира за едни или други политически виждания, а настоява, че те са единствено правилни, не очаква от него да ги оцени, а да им се подчини. Нещо повече – съдържа скрита заплаха – ако не им се подчини, ще си навлече бъдещи беди. По време на кампанията агресия с думи и образи те залива от всички страни, и то не само в предвидените от закона форми. Понятието “постистина”, т.е. пренебрегването на фактите, влезе в речника ни тъкмо заради две предизборни кампании – на Брекзит и на Тръмп. В този смисъл денят за размисъл е кратко връщане на личната неприкосновеност на вота, преди да го упражниш физически. Това не е анахроничен ритуал, а защита на заплашено човешко право. За малко всички трябва да млъкнат, за да можеш да чуеш собствения си глас. И тук възниква въпросът: защо в деня за размисъл е забранена не само агитацията, но и обявяването на социологически изследвания за предстоящия вот. Отговорът е прост: защото те също са агитация. Не само и не толкова, че може да бъдат манипулирани, макар че сме имали много поводи да се убедим, че това се случва. Става дума за предизборен пазар на данни, на който като на всеки друг се въртят капитали, а те си искат своето по логиката: плащам, не за да знам, а за да победя.

Така част от “сделките” неизбежно попадат в зоната на контрабандата, при това тук тя е ненаказуема.
Това обаче е частен проблем, общият е, че и най-коректната предизборна социология е предизборна агитация, която повече или по-малко отнема личната неприкосновеност на вота. Първо, защото още преди да си гласувал, обявява резултата от гласуването и така обезценява собствения ти глас. И с него, и без него вече е ясно какво ще се случи, така че спокойно може да си останеш вкъщи; или още по-лошо – поне да намериш на кого да го продадеш.

И второ, защото тези изследвания неизбежно се превръщат в инструмент, с който избирателите манипулират сами себе си. След като с отговорите в анкетите те дадат преднина на някого, после самата преднина подтиква колебаещите да гласуват за него. Особено в общество, в което, както казва проф. Георги Фотев, няма стабилност на социалните ценности, а политическите елити са в перманентна криза на доверието. Гласуваш за победителя, за да можеш след това да не се чувстваш аутсайдер. Но той доколко би бил победител, ако не се ползва от гласовете на тези, които биха гласували за какъвто и да е победител. Получава се омагьосан кръг, като магията прави големите партии още по-големи, а малките и новите губят шанс. И заедно с тях – и възможността за промяна. Социологическите проучвания са агитация в полза на партийното статукво.

Колкото и екзотично да звучи, ми се струва, че би било в полза на обществото, ако през цялата едномесечна кампания не е разрешено огласяването на предизборни проучвания в медиите. Ще кажете – какво от това, като интернет ще се напълни с тях. Вероятно, но едно е те да стигат до теб, щеш не щеш, както си седиш пред телевизора, друго е сам да ги търсиш. А и традиционните медии продължават да придават далеч по-голяма достоверност, отколкото има прочетеното в сайтовете или в социалните мрежи.

Източник 24chasa.bg

Leave a Reply

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here