Необичайните заподозрени 19.02.2017 (видео)

0
8
Георги Лозанов

Време е Църквата да се намеси в проблема с бежанците

Независимо, че потокът от бежанци през зимата намалява, тази седмица се видя, че страхът от тях нараства. Преди поне се опитвахме да го оправдаем, като им лепяхме етикети – били цивилна армия на ислямския фундаментализъм, били престъпници, терористи и изнасилвачи, били носители на зарази.

Нито един от тези етикети обаче не върви за афганистанските хлапета в Широка лъка или за сирийското семейство в Елин Пелин. Нетърпимостта вече дори не търси оправдания, проявява се като банална лошотия, като стряскащ отказ от доброто, от християнски добродетели. Така че крайно време е да се намеси Църквата. И не за да помогне на бежанците, а на християниите – да не престават да бъдат християни, когато срещнат бежанци.

Европейският парламент прие доклад, който изисква Албания да признае българско малцинство. Това наистина е успех. Бил съм там и съм се срещал с албанци – цели села, които държат на българските си корени. Свидетел съм и на усилията на съседни държави да ги привлекат към себе си.

Това обаче не е успех на нашите интереси на Балканите спрямо други, както гледат да го изкарат българските националисти. Това е успех на толерантността към малцинствата, която е цивилизованото обратно на всеки национализъм.

До публиката стигна филмът на Радослав Спасов „Пеещите обувки”. В основата му са репресиите на комунистическия режим над певицата Леа Иванова. Тя се оказва виновна, защото има талант да забавлява и да се забавлява. Първо е изпратена на трудово-възпитателен лагер, после е принудена да сътрудничи на Държавна сигурност. Никога повече нейният живот не е неин.

По-голямата тема е за данъка „лична свобода”, който трябваше да платиш на властта тогава. Но и днес не е отпаднал, само е с друго име – Терминал 2.

С предупреждението към Путин за Крим и приетата оставка на съветника Майкъл Флин, Тръмп сякаш започва да променя политиката си. В най-болезнената й точка – отношението към Кремъл. Сигурно най-после се е погледнал в огледалото и е видял Путин.

На него може да не му харесва Рейгън, но дали му харесва да е анти-Рейгън? И как ще направи Америка отново велика, ако отново свие влиянието й до това от преди 1989-а?

Има места, на които, както и да си попаднал, трябва да правиш не политика, а история. Президент на САЩ е такова място.

Периодично се чува, тази седмица пак, че площад „Славейков” ще бъде освободен от сергиите с книги. Никога не става така обаче заради агресивното лоби на уличните търговци. А от тях отдавна няма нужда, защото в центъра се появиха достатъчно модерни книжарници, където, освен да купуваш, можеш и да общуваш с книгите. Защото сергиите им унищожават усещането за градски площад – един от твърде малкото в София. Защото са безмислено много с почти еднаква продукция. Защото им липсва дозата естетичност, която отличава търговията с книги от тази със зеле или с чорапи, да речем.

Теми и гости в предаването

НЕОБИЧАНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ

1. Църквата и бежанците – гости доц. Клара Тонева, богослов и Пламен Сивов, журналист.

Необичайните заподозрени

2. Забавлението като съпротива (по повод филма за Леа Иванова) – гости Симеон Щерев-Банана, музикант и Иван Милев-Бъндарака, музикант.

Необичайните заподозрени

3. Добрият Тръмп, възможен ли е? – гост Владимир Левчев, писател.

Необичайните заподозрени

 

Необичайните заподозрени 19.02.2017 (видео на цялото предаване)

ЧАСТ ВТОРА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here