Влияние на медиите върху общественото мнение

Влияние на медиите върху общественото мнение

Предпоставки

1. Влиянието на медиите върху общественото мнение в България през последното преди всичко зависи от числеността на аудиториите им и далеч по-малко от качествени показатели като адресираност на комуникацията (изключение отчасти правят някои поколенчески насочени издания като “Егоист”), авторитета на отделната медиа (липсват издания тип “качествен вестник”, например) или на отделни фигури в нея (феномен в това отношение може би е само “Шоуто на Слави” по bTV ).

2. От гледна точка на икономиката на свободата и властта “хартиените” и електронните медии в периода на преход изградиха две моделно “разбягващи се” публичности. Тъй наречената независима преса като цяло е антиинституционално ориентирана, със силно изразени критически нагласи спрямо властта и по-общо – спрямо фигурите на посттоталитарната публичност въобще, което лесно – и в сюжетен, и в ценностен план – отвежда в зоните на частното; тази нагласа често се интерпретира от изследователите като цялостно “ожълтяване” на вестникарския разказ. БНР и особено БНТ пък, които, въпреки че постепенно губят монополните си позиции , предопределиха развитието на електронните медии, обратно – създадоха информационни и журналистически стратегии в продължение на институционалните; може да се твърди, че БНТ до голяма степен произведе новите елити и преди всичко политическия, като му даде медиен шанс да се самопредстави и самоопише. С две думи, бившите държавни електронни медии формират обществено мнение в полза на управляващите елити и официалната политика, докато независимата преса работи срещу тях. За първите социалната истина се ражда по-скоро в институционалните центрове, а за вторите – по-скоро в перифериите на частното съществуване.

Криза на доверието в публичното говорене

1. Латентно състояние. Двете доминиращи ориентации – към институционалното и към частното, които от гледна точка на комуникативната ефективност се разчитат като дефекти, със съответен етикет “зависим” и “жълт”, подържат медийната публичност в латентна криза. Тя се състои в подмяната на посланието с присъствие. Обективността и дълбочината на съдържанията са предварително разколебани и затова не е толкова важно какво се говори, а да се говори. Въпросът (особено за политиците) е къде си в дневния ред на медиите, а не защо си там. В тази перспектива дори престъпниците, с които вестниците приоритетно се занимават, добиват широка популярност, а тя от само себе се превръща в публичен кредит. Така медийната публичност “пропада” в собствените си недра, работи в саморазрушителен режим.

2. Ефективно състояние. Кризата се превърна от латентна в ефективна преди последните парламентарни избори. Най-голямо доверие получи политическата сила, която нямаше медийна биография и то, не само защото току-що се бе появила на сцената, но и защото демонстративно се отказваше от медийни стратегии на влияние, стремеше се максимално да остане извън медийната публичност. Нейният лидер говореше публично, колкото да заяви, че пред публичното говорене предпочита публичното мълчание. Влиянието на медиата върху общественото мнение беше започнало да има откровено преобърнат ефект. В тази „обърната перспектива“ фаворитът поне на електронните медии – бившите управляващи , пък получи подкрепа твърде далеч под предварителните (си) очаквания. В парламентарните избори общественото мнение застана на страната на тези, в чийто публичен образ медиите имаха най-малко участие, с което фактически, на втори план, оцени твърде ниско способността на медиите да влияят върху общественото мнение.

3. Очаквания. Струва ми се, че доминиращите медийни стратегии стигнаха до точката, от която могат единствено да се променят – вестникарските разкази да повишават своята „качественост“, а радио и телевизионните разкази – своята независимост. Това неминуемо ще мине през кадрови рокади по медийните върхове , през засилване на ролята на медийната саморегулация и през законодателни промени . За последното е много важно дали новите управляващи ще имат и нов подход в отношението си към медиите, дали ще съумеят (за първи път в историята на прехода) ефективно да се откажат от законови и паразаконови средства за влияние върху тях.

Leave a Reply

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here