ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: „В РУСИЯ И ДО МОМЕНТА УПРАВЛЯВА КГБ. А В БЪЛГАРИЯ СЕ ГОТВИ ДА УПРАВЛЯВА.“

Книгата „Хората на Путин“ от журналистката на Financial Times Катрин Белтън, която вече излиза на български език, е едно от най-интересните свидетелства от вътрешността на режима в Кремъл – навременно обяснение за произхода на унищожителната власт, която провокира война в Украйна.

Доц. Георги Лозанов описва книгата като „изследване на най-деспотичната безмилостна, персонална власт в последните 40 години“ и задълбочен отговор на въпроса как е възможно тя да възникне в Европа отново след Втората световна война.

Как КГБ идва на власт чрез Путин, как се променя образът на човека, чиято власт произтича от репресивните тайни служби, защо съветското минало се превърна в „изгубена ценност“, как Западът допусна Путин да побеждава в битката за ликвидиране на враговете си и защо руският народ е „големият липсващ“ в управлението, което продължава повече от 20 години – ето какво казва Георги Лозанов за „Хората на Путин“.


Разликата между историята и журналистиката е, че историята е разказът за вече станалото, докато журналистиката е разказ за ставащото – затова тя може да повлияе върху „ставането“.

И тази книга има потенциал да повлияе, главно по линия на опомнянето. Тази книга може да помогне на хората, ако я прочетат. Но тези, които биха могли да се опомнят, съвсем не са тези, които се нуждаят от опомняне…

В нея има страхотен фактологичен материал, извлечен по много интересен начин – през разговори, тип „журналистическо разследване“, на хора, които са били в определена позиция и са отпаднали от нея.

Освен това тя си е криминале – вътре има престъпления, терористични удари. Вътре се оказва, че тези, които правят терористичните удари, съвсем не са тези, които изглежда, че ги правят. Има обрати, има арести, съдебни процеси и т.н. Представям си го като филм или сериал.

Този разказ е за хората на Путин – хората, които са били около него, а после задължително са се раздалечили. Някои са платили и много по-висока цена. Всички те представляват лицата му – това е един „многоглав“ Путин, който от време на време реже някоя от главите си.

Преди да говоря за него, трябва да кажа, че вътре има една огромна липса. Дали тя е търсена – в тази книга не се казва една дума за руския народ. Този прочут руски народ, който всички размахват…

Руският народ в Русия е изключена общност. Никой не се интересува от него.

Изключената общност е маргинализирана, отнети са ѝ правата, тя няма власт. Това е руският народ. В този смисъл, той е описан по най-правдивия възможен начин – чрез отсъствието си.

В това е голямата тъга на тази книга. Много неща се случват, но през цялото време я четях с мисълта за това, че този театър се разиграва на гърба на един огромен народ.

Той е просто материал на едни зловещи човешки отношения.

Чисто хуманно, на човек не му се иска да си го представи и да го побере в главата си. Земното щастие е свързано с две неща – със свобода и благоденствие. На този народ са му отнети и двете. Той живее в немотия и в несвобода. Такава немотия, че в издевателствата си в Украйна руските войници крадат тостери и електрически кани (при това не знаят как да си служат с тях, защото не взимат долните им нагреватели).

В книгата постоянно се казва, че чрез Путин КГБ е на власт. И няма смисъл да си правим илюзии – всичко това е разработка на КГБ.

В Русия и до момента управлява КГБ. А в България се готви.

Това е положението и тази книга го доказва. Казва го честно, на всяка страница пише „КГБ“. Това не е нещо, което ние трябва да си представяме и извличаме. Книгата казва, че чрез Путин КГБ идва на власт и обратното – чрез КГБ Путин идва на власт.

Той е техният човек след кратко разколебаване в режима и опит Русия да се пренастрои към демократичния свят заедно с другите източноевропейски държави по времето на Елцин и дори в началото на самото управление на Путин.

В началото на Путин работи надеждата, че ще може да превърне Русия в нещо като „втора Америка“. Путин има надежда, че ще може да постави Русия сред Великите сили на развитите държави. Да седне на масата заедно със САЩ и Великобритания като тях, наравно с тях. Това остава за много кратко. Неговата власт не е такава и не може да бъде такава. Тя е власт, която произтича от КГБ.

Какво значи властта ти да произтича от КГБ?

Тайните служби, престъпността, войната и бойните изкуства са такива антропологични топоси, при които убиваш и може да убиваш.

Убийството е аргумент. Това създава цялостна нагласа, която от гледна точка на нормалния човек е лудост.

Мартин Макдона има филм на име „Седемте психопата“, в който става ясно какво е психопатът. Психопат е този, за когото човешкият живот може да не е най-голямата ценност. Той е нещо дребно, което може да пренебрегнеш заради друго – заради фанатизъм, заради домашния си любимец, заради своя собствен живот.

Това е психопатия. В това отношение тайните служби са психопатичен терен. Развиват психопатии. Започваш да не цениш човешкия живот.

Според книгата още в Дрезден Путин влиза в отношения с терористи и фактически участва в терористични актове, които убиват невинни хора. Ей така, просто за да се разстройва всекидневието на Запада. Няма и някаква висока цел.

Когато на дъното на човешката личност не стои абсолютната норма на „Не убивай“, оттам нататък това е безмилостен човешки екземпляр. Когато в такъв човешки екземпляр попадне власт, т.е. контрол на много власт, започва поредица от разрушения. Започва изключителен разрушителен марш.

Тази книга представя огромните разрушения, които представляват властта на Путин. Разрушения и поглъщане – включително и на близки хора, но и на бизнеса, но и на правосъдната система, но и на медиите. Особено медиите и т.нар. медийни магнати – те страдат най-много. Защото медиите могат да кажат, че Царят е гол. Те трябва да бъдат сменени с пропагандни институти, каквито в момента работят масово в Русия.

За тази цел се изработва идеологическа доктрина, тя е описана в книгата. Това е съдържанието на т.нар. „путинизъм“ – остатъци от комунистическата идеология (и то не от самата идеология на комунизма, а от съветския модел на управление), съчетани с национализъм, религиозен мистицизъм, които трябва да превърнат Русия в някаква свръхжелана национална кауза и огромна утопия на миналото.

Съветското минало трябва да се превърне в ценност, която е изгубена и която трябва да се възстанови. Целият народ трябва да се впрегне за тази ценност, като трябва да се посочат и врагове.

Веднага след опита за някакъв тип регулиране на отношенията, разбира се, врагът се оказва Западът. И отново започва острата битка, характерна от Студената война.

В тази битка дълго време Путин печели. Путин печели така, както първо успява да предразположи Елцин, а после да го измести и да махне неговите хора.

По отношение на Путин – Елцин е наивен. Това значи да не си минал този праг, при който вече нямаш никакви задръжки.

Западът също не може да си представи какво е Путин. От тази гледна точка – Западът също е наивен. Той не си представя доколко Путин може да мине задръжките си, които държат обикновено хората и определят човешката им идентичност. Това е голямото заблуждение.

Затова Путин бие Запада на техен терен – корумпира го, изкушава го, съблазнява го, непрестанно твърди, че ще работят заедно, трупа ресурс от Запада.

Този ресурс никога не стига до народа и никой не е замислил той да бъде свързан с повишаване на благосъстоянието, камо ли със свобода.

Този ресурс се разпределя, за да може да продължава тази унищожителна власт, чиято цел е да унищожи набелязаните си мишени.

Сега Украйна е такава мишена. Виждате, че едни след други се сриват немалки градове. Неясно защо. Освен този нагон да властваш, разрушавайки.

Да превръщаш властта си в наказание за другите, а не в облага за своите. Това е разликата между авторитарната и демократичната власт.

Демократичната власт се гордее с това, което успее да създаде – развитието. А тази власт се гордее с това, което успее да порази.

Книгата е пълна с примери за това, което Путин е успял да порази – първо го прави спрямо целия руски живот, който не прилича на живот, сравним с една демократична страна.

Сега по същата логика се опитва да поразява нататък – в случая Украйна. Но ние не сме много далече в този ред.

 

За boulevardbulgaria.bg

Start typing and press Enter to search