Месечният коментар на Георги Лозанов за Esquire – 03/2017

1
200
Георги Лозанов
Фотография Васил Германов

Мартенски провали:

1933 – в Германия знамето на републиката е свалено и е заменено със знамето (със свастика) на Националсоциалистическата партия. Това е коронният номер на тоталитарните режими през 20 век – сливането на партия и държава, от което партиите фактически изчезват. Те са възможни, ако между тях има парламентарна борба за власт, а не ако една е завзела цялата власт.
В България през комунизма се случи абсолютно същото. Вярно, червеното знаме на БКП не замени трикольора, но задължително бяха поставяни заедно. Тогава Желю Желев издаде „Фашизмът”, в който критикуваше Националсоциалистическата партия на Хитлер. Аналогията с БКП обаче беше толкова прозрачна, че книгата му веднага беше иззета от книжарниците.

1942 – поетът Никола Вапцаров е заловен като член на нелегалната тогава комунистическа партия, защото се занимава с „миноподривна дейност” срещу немските войски на българска територия. Осъден е на смърт и присъдата му, въпреки застъпничеството на изявени творци, е изпълнена.
След 1989-а се поставяше въпросът: терорист ли е бил Вапцаров? Не, защото е било време на световна война – и той, според убежденията си, се е сражавал в тила на една от страните. Правилната, както не след дълго ще се разбере.

Искреността на поезията му оставя надежда, че ако беше оцелял, щеше да застане и срещу чудовищността на комунистическия режим, която на свой не след дълго ще се разбере.

1953 – при инцидент по време на погребението на Сталин загиват стотици хора. Не знаехте за това, нали? Коя „обикновена смърт” си заслужава да бъде споменавана в съпоставка със смъртта на „Бащата на народите”?! Този инцидент е някак печално символичен – след милионите човешки животи, които приживе Сталин е отнел, продължава да ги отнема и от ковчега. Като за последно…
Кундера сигурно би нарекъл това историческа шега на диктатора. Подобна на тази, която си е правил с Молотов, когато вече е бил с болна простата. Не му е позволявал да напуска безкрайните заседания, докато не се подмокри на стола.

1966 – Джон Ленън прави скандално изявление, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус. В интервю той казва: „Християнството ще се прекрати, то ще изчезне. Няма да споря за това, сигурен съм. Иисус е ОК, но неговите подчинени са твърде прости хора. Днес, ние сме по-известни от Него”.
Сложил съм изявлението му в провалите, не защото Ленън няма право да е критик на църквата или дори войнстващ атеист, а защото, въпреки съпротивата му срещу ограничеността на мисленето, сам й се поддава: известността му се струва достатъчен критерий за това кой ще оцелее и то не другаде, а тъкмо в християнската култура. И по логиката на плашещите с многозначителността си парадокси в крайна сметка става жертва на известността си. Прекалено голяма, за да може да бъде изтърпяна от неизвестните. Така в някакъв смисъл повтаря съдбата на Иисус, разпнат на Кръста, заради това, че вече твърде много са били готови да го следват.

321 – Константин Велики издава декрет, че неделя е ден за почивка в Римската империя. Той е първият официално признат Християнски император, по-късноканонизиран заедно с майка си Елена, така че решението му несъмнено има общо с Библейския разказ за Господ, който за шест дни създава света, а на седмия си почива. Заедно с това обаче Свети Константин може да се приеме за покровител на лайфстайла, защото пръв превръща почивката в държавна политика, като дава възможност на индивида да открие своята социална идентичност, освен в трудовата си дейност, и извън нея – в свободното време, подвластно на личния му избор и волята за забавление. А лайфстайлът е културен израз тъкмо на тази „втора” идентичност.

1951 – отменена е купонната система в НРБ и се връща свободната търговия. За поколенията, които не сме го живели, е трудно да си представим как колкото и пари да имаш, не можеш да си купиш хляб или обувки, ако нямаш купон за тях. Случило се е, първо, защото всяка война е мизерно дело и задълго оставя мизерия след себе си, и второ, защото всяка тоталитарната власт се стреми максимално да ограничи правото ти сам да решаваш, дори как да си харчиш заплатата. В Северна Корея например получаваш разноцветни банкноти – един цвят за храна, втори, трети и четвърти за различните видове дрехи, пети, много рядко, за нещо друго и прочие. Не ти, а държавата преценява дали този месец ти е нужно ново палто, дали можеш да отидеш на ресторант или на опера.
У нас градският сленг е иронизирал опитите на комунистическата власт да ти каже как да живееш и думата „купон” и досега се използва като синоним на парти, на веселба по домовете, на свободно общуване.

1983 – компанията „Motorola” демонстрира първия в света преносим клетъчен телефон. Дотогава, пък и доста след това, картината на минувачи, които се разминават по улицата, докато общуват с неизвестно кой неизвестно къде, принадлежи на научната фантастика. А гледката на някой, който си говори сам, на психиатрията.
И работата не опира само до техническото нововъведение, а до начина, по който то променя отношенията между хората: в хипотеза вече всеки във всеки момент е в контакт с всеки.

2000 – за първи път писател публикува свое произведение в интернет. Писателят е Стивън Кинг и жестът му тогава носи мистичната тревожност, характерна за романите му. Литературата е напуснала домашния уют на книгите и предприела авантюра в плашещия с неизвестността си виртуален свят.
Днес, 17 години по-късно, знаем, че там тя не е намерила нищо друго, освен все същия читател, седнал пред библиотеката с поглед взрян в компютъра.

Текстът е публикуван в брой 25 на списание Esquire България. Абонирай се тук!
Георги Лозанов води предаването 
НЕобичайните заподозрени – всяка неделя по Bulgaria On Air.

www.esquire.bg

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here