2011 г.
Повтаря се общото тягостно усещане, че Държавна сигурност е присъствала навсякъде в социалния живот до 1989 г., а и след това.
Но от всичките й зони на присъствие най-невъзможната за възприемане е в църквата. Защото хората, които служат в храма, са посредници между човека и бога. Те трябва да бъдат обърнати към доброто, любовта, състраданието. Докато участието в ДС е форма на репресия, към духовниците по принцип има много по-големи изисквания, свързани с всекидневното им поведение.
Възниква например въпросът има ли смисъл един духовник да пости, ако същевременно е агент на ДС, това не обезсмисля ли цялата му дейност?
Или – какво става с тайната на изповедта, когато си длъжен да я превърнеш в донос? И въобще – за духовника агент, кой стои по-високо – бог или ДС?
Разбирам, че това може би е било начин през онези години, когато църквата е била под силен натиск от властта, да продължи да има духовници.
Въпросът обаче е дали след този компромис оставаш духовник.
Защото духовникът не само осъществява посредничеството с бога като част от един ритуал, но е тип човешка работа, която участието в ДС прекъсва. Има други сфери, в които това не си личи толкова или в които заради персоналните им съдби хората може да бъдат разбрани, но по отношение на църквата и на духовниците това ми се струва най-нерешимото противоречие.
За мен обаче най-голямата почуда е, че никой от духовниците не приема това за грях, никой не се разкайва. Защото това би било най-нормалното поведение, дори да са били жертва, да се разкаят като за всеки друг грях Подобно разкаяние би било път за свалянето на това бреме от Българската православна църква.
Църквата в своята традиционна роля на носител и пазител на духовността на човечеството няма как да пострада от поведението на един или друг духовник. Това е временна перипетия, която не може да постави под съмнение нейния смисъл. Но това е едно обяснение защо след 1989 г. църквата не можа да придобие онази важна роля, която се очакваше. Не защото това е някакъв сценарий или заговор, за какъвто се говореше в други сфери. Но защото със самото си присъствие тези хора блокираха представата за духовенство, за възвишеност, за поглед, обърнат към небесата.
