Свободата в Интернет

Зорница Стоилова във връзка със статията си „Как се озовахме в царството на дезинформацията“ в последния брой на „Капитал“ ми зададе няколко въпроса за постистината – думата на 2016-а. За да не ви отегчавам, реших да споделя тук само един от тях заедно с отговора ми:

Свободата в Интернет днес позволява на „обикновени“ хора да „изиграят“ алгоритмите на Google и да подменят знанието за исторически събития и личности като например Холокоста или Хитлер, така че тяхната „истина“ да се появява на първите места в търсачката. (примери тук: https://www.theguardian.com/…/google-democracy-truth-intern…) Смятате ли, че можем да говорим за срив на доверието в науката и учените по същия начин, по който се сриват авторитетите в медиите и политиката? Aко да, защо и как се стигна дотук според вас?

Да, разбира се, очаква се, че пораженията на постистината ще засегнат и сферата на науката, защото, както е известно, истината в нея е резултат на „консенсус на експертите”, които са авторитетите в дадено време за дадена област. Груповите емоции и личното мнение, които съставляват постистината, са опасни не толкова сами по себе си, колкото в естествено присъщата им съпротива срещу професионалните авторитети, в това, че им отнемат легитимността и допускат, както беше през комунизма, един единствен авторитет – народът. А той от комуникативна гледна точка е масова аудитория (примерно трите милиона и половина гласували на последния референдум у нас), за която отдавна е изчислено, че компетентността й е равна на компетентността на най-некомпетентния й член. Така че нищо чудно простотията пак да стане престижна – и не само в чалга заведенията, но и в академичните, подобно на годините след Девети септември, когато партизаните са слизали от гората и с шмайзер в ръка са завземали не само пощата и кметството, но и университетски катедри.

Стигна се дотук заради невъзможността на културния либерализъм – най-голямото достижение на Християнската цивилизацията, да удържи собствените си ценности в ситуация на терористична война, финансова криза и бежански вълни. Тъжно е да си го помислиш, но след Римската или Византийската империя сякаш идва залезът и на демократичния Запад. Въпросът кой точно ще изиграе ролята на вандалите едва ли е съществен, не е изключено и ние сами да я поемем, крещейки „Да живее народът!”.

Leave a Reply

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here