Обръщението ми към моя кръщелник

Използвам светлите дни на Рожедество Христово, за да споделя с вас приятели обръщението ми към моя кръщелник Валери (1):
Скъпи братко,
Вече мога да се обръщам така към теб, защото имаме общ небесен Отец, а това значи, че когато се напече, ще можеш, освен на родния си баща, да разчиташ и на Него. Пък и без да се е напекло – не след дълго ще разбереш колко е хубаво, ако погледнеш нагоре, да не виждаш само синкаво-сив въздух, а да има кой да отвърне на погледа ти. Впрочем, те са трима – един благ старец, синът му, известен с чудесата си (нещо като фокуси, но не съвсем) и един гълъб, който във всеки момент е навсякъде…

Стана сложно, а?

И това е нищо, тепърва ще има да се изненадваш в каква каша си се забъркал като си се появил на този свят. Но не бива да се обезкуражаваш, ти вече си извадил късмет в най-голямата лотария – тази на раждането. Можеше да се родиш в някое бангладешко село и да трябва да се храниш с живи бръмбари и никога да не се научиш да четеш и пишеш, можеше да се родиш в семейство на бойци от Ислямска държава и те вече да са решили, че ще напуснеш живота по най-достойния според тях начин – увит с шашки динамит в някое европейско метро, можеше да се родиш и в семейство на български роми и от първите си дни, независимо от сезона, да си в ръцете на майка ти, докато тя проси, излегнала се направо на земята пред входа на близката църква…

Ти обаче си се родил на Малките пет кюшета в центъра на София в просторен апартамент срещу магазин за марков алкохол, ресторант за екологична храна и галерия с неясно предназначение. Родителите ти се занимават само с красивата страна на нещата и то не за собствено удоволствие, а такава им е професията – баща ти е гуру на лайфстайл пресата за мъже (задължително трябва да се подчертае – истински), майка ти работи същото, разбира се, когато вие с брат ти й позволите.

Но пък на нея капризи не й минават, което е малко странно, защото е красавица, а красавиците са известни тъкмо с капризите си. Така че съучениците ти още от пети клас ще започнат да си падат по нея и ти – иначе замечтан и разсеян, ще ги гледаш свъсено. Този поглед дължиш на македонския си род по бащина линия – останал от времето, когато всеки млад македонец се е чувствал задължен да стане войвода и да тръгне да освобождава родината си.

Ето че си извадил още един късмет – родил си се, когато Македония е свободна, поне така си мислят македонците от Струмица до Охридското езеро и строят паметници във възхвала на славното си минало.


Пиша ги тия неща, защото съм ти Кръстник – опасна роля, така наричат босовете на италианската мафия (а всяка друга е слаба ракия), но аз не ставам за такава работа. Моята е да редя думи и да ги продавам, за да купя перно на Гала ти (много го обича). И все пак, ако някой те заплашва, не се колебай да ми целунеш ръка – ще се убедиш сам, че при нужда думите се превръщат в боеприпаси, 22 калибър.

Leave a Reply

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here