До къде стигнахме по „Плаващите кейове“ на Кристо…

През 2016-та кейовете най-после преодоляха насадените от комунизма предразсъдъци към Кристо и по-просветената част от обществото включи изкуството му в своята културна идентичност. Стана въпрос на престиж да тръгнеш от България към Италия, за да минеш по оранжевите кейове. Важна роля, освен за реализацията на проекта и за преживяването на Кристо като българин, изигра племенникът му Vladimir Yavachev.

Пет години по-късно Кристо вече не е на този свят, Владо със собствени сили опакова Триумфалната арка в Париж според идеята на чичо си и Жан-Клод, а опитите Кристо да бъде изключен от българската култура започнаха наново. Хора без каквото и да е разбиране и отношение към съвременното изкуство се надпреварват да хулят опакованата с „чаршафи“ арка, но даже не защото не харесват Кристо (за това се изисква все някаква естетическа компетентност), а защото не харесват онези, които го харесват и сега им е паднало, докато открито нападат него, задочно да се разправят с тях. Конфликтът не е естетически, а политически – ченгесарско мутренската асамблея срещу либералната демократична общност. Рунд пореден. Не е ли време е за протест на оранжевите тениски с надпис „Je suis Christo“?

П.П. Кристо бил ляв… Колко ляв да е човек, който цял живот защитава за свободата си, защото не може да забрави травмата от отнетата свобода в родината си през комунизма.

Start typing and press Enter to search